Непознатите започват да пеят. Амон не разбира какво. Или слухът му е повреден, или те мърморят под носа си.

Може да е на латински.

Пред него се появяват два силуета. Разтварят наметалата. Жени са. Голи. На светлината от пламъците кожата им е като златна. Амон усеща приятно потрепване между краката си. Вероятно двете ще му го лапат. Развратните кучки ще му го лапат и после ще се редуват да се сношават с него. Прекрасно. Ще участва с удоволствие. Амон Бадауи не се смущава от публика.

Една от жените стяга въже около левия му бицепс. Амон усеща докосването на срамните косми като божествена милувка върху бедрото му.

Вържи ме здраво, курво – мисли си той, – защото така диво ще те яздя, че тези жалки греди ще се счупят като съчки.

Не вижда другата жена, но усеща близостта – животинските му инстинкти са по-изострени отвсякога. Амон присвива очи.

Тя го порязва!

Не е просто боцкане. Не е нещо сексуално и възбуждащо. Истинско порязване. Дълбоко и болезнено.

Острието разрязва кожата точно под мускула му и продължава до самия лакът. Виковете на Амон са заглушени от превръзката през устата. Само изцъклените му очи и ритащите крака издават ужас.

Песента се усилва. Доминус нещо си.

Те поднасят купа под ръката му. Събират кръвта.

Нова болка прорязва другата му ръка.

Доминус. Сатанус.

Той вече различава думите. Още две жени започват да го режат.

Още кръв. Още купи. Още песнопения.

Той чувства вятъра върху кръвта по кожата си. Усеща как изтича от вените му.

Зрителното му поле е ограничено, но вижда как се приближават. Идват една по една. Лижат кървящите му рани, после се скриват.

Нов шум. Пламва нов огън.

Този път зад него. Достатъчно близо, за да почувства горещината.

За щастие, не толкова, че да го изгори.

Амон се отпуска малко. Адреналинът потиска болката. Огънят му действа успокоително.

Пред него се появява нова маска. Луиза!

Той познава дегизировката . Вика я с очите си. Разпознава го, това се вижда. В тъмните зеници проблясва искра.

Топла ръка хваща тестисите му.

Сега всичко ще се оправи. След болката идва удоволствието. Той разбира. Странно е, но вече е готов да играе тази игра – сега, когато разбира.

Луиза разтваря наметалото си и го докосва с голото си тяло. Божествено усещане. Твърдите зърна се опират в гърдите му.

Тя обхваща с пръсти члена му и Амон усеща как ерекцията му расте в дланта . Тя стиска и го гали, прави го твърд като желязо.

Амон затваря очи. Отдава се на насладата.

Прав беше. Странно е. Дори плашещо. Но е точно това, което тя му обеща.

Сексуален рай.

Луиза започва да го търка с двете си ръце. Пръстите са като намазани с мазнина. Иска му се да притисне уста в нейната. Да изследва устните , да почувства гърдите , да го вкара и да даде добър урок.

Краката му омекват.

Гняв. Възбуда. Болка. Страх. Очакване. В съзнанието му е буря от емоции.

Луиза погалва с нокти члена му по цялата дължина. Амон потреперва от удоволствие. Разтреперва се толкова силно, че мисли, че ще свърши. Въздържа се. Не иска да изгуби контрол пред всички, не и преди да изчука тази проклета уличница така, както никой не я чукал в живота .

Няма защо да се тревожи.

Друго момиче се присъединява към куртизанката. Поставя нещо студено под пулсиращия му член. Той усеща гладката студена повърхност – като каменна плоча. Усеща гъделичкане.

Втората жена се отдръпва. Внезапно проблясва стоманено острие.

Чува се издрънчаване на метал върху мрамор.

Амон стисва зъби толкова силно, че ги счупва.

Луиза пуска отрязания му пенис в една купа в краката му. Букеро – като всички останали – древен съд, запазен само за жертвоприношения.

38

В НАШИ ДНИ

УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ, ВЕНЕЦИЯ

Заключителната част от пресконференцията минава като сън. Том се опитва да се придържа към сценария и накрая се налага да излезе бързо, за да избяга от фотографите.

Говорителката го прикрива, като закачва друга снимка на Моника и писмен призив за помощ към гражданите, в чието съставяне е взел участие не само майор Карвальо, а и бащата на момичето.