И после дойде моментът. Кинг изглеждаше като хипнотизиран от нещо вдясно. Мишел бе тъй увлечена в предположения какво гледа агентът, че не забеляза как Рамзи извади пистолета и стреля. Когато се раздаде звукът, тя подскочи и осъзна, че също като Кинг е позволила на вниманието си да се отклони. Върна записа и видя как Рамзи бръква в джоба на сакото си, прикривайки частично движението с плакат на Ритър, който държеше в другата ръка. Пистолетът се видя ясно едва когато Рамзи го насочи срещу кандидата и стреля. Кинг залитна назад, вероятно когато куршумът мина през Ритър и го улучи в ръката. Докато Ритър се свличаше на пода, тълпата изпадна в истерия. Операторът с видеокамерата бе паднал на колене и Мишел виждаше само тела и крака на безредно бягащи хора. Забеляза, че натискът на обезумялата тълпа изблъсква останалите агенти и охранители към стените на залата. Всичко продължи броени секунди, но й се стори цяла вечност. После операторът навярно отново бе станал на крака, защото Шон Кинг пак се появи на екрана.

Измъкнал пистолета с окървавена ръка, Кинг се целеше право в Рамзи, който все още държеше оръжието си. Реакцията на всеки нормален човек при изстрел е да трепне, да изпадне в паника и да се просне неподвижен на пода. Обучението в тайните служби имаше за цел да преодолее този инстинкт. Когато стреля непознат, трябва да действаш! Грабваш охранявания и изчезваш час по-скоро. Ако се наложи, изнасяш го на ръце. Кинг не постъпи така — навярно защото насреща му имаше въоръжен човек.

Кинг стреля веднъж, после още веднъж, привидно спокоен; Мишел не го чу да изрече нито дума. А после, когато Рамзи падна, Кинг остана да стои неподвижно, гледайки мъртвия кандидат, докато другите агенти най-сетне се втурнаха напред, грабнаха Ритър и го отнесоха тичешком, както се полага според инструкциите, оставяйки Шон Кинг на местопрестъплението.

Мишел би дала всичко, за да узнае какво си мислеше този човек в момента.

Тя върна записа и го изгледа отново. Рамзи стреля и отекна гърмеж. Но преди това имаше друг звук. Отново върна лентата и се вслуша напрегнато. Ето го — някакво писукане, дрънчене или звън. Точно така. Звън! Идваше от посоката, в която гледаше Кинг. И веднага след това прозвуча тихо съскане или свистене.

Мишел размишляваше трескаво. Звън в хотела почти винаги означава, че асансьорът е пристигнал. А свистенето можеше да е от вратите на асансьора. Според схемата на залата, където бе убит Ритър, в нея имаше два асансьора. Ако вратите на някой от тях се бяха разтворили, какво бе видял Шон Кинг? Или кого? И защо бе премълчал това? Защо никой друг не бе видял? И накрая — защо никой не бе забелязал простия факт, който тя разкри само след кратък преглед на записа? А защо самата тя толкова се интересуваше от Шон Кинг и сполетялата го беда преди осем години? Не можеше да го отрече — интересуваше се. След дългите отегчителни дни искаше да предприеме нещо. Нуждаеше се от действие. Без сама да знае точно защо, Мишел си събра багажа и напусна хотела.

Също като Мишел Максуел, Кинг стана рано и посрещна изгрева над водата. Но не беше със спортна лодка, а с обикновен каяк и гребеше доста по-бавно. В този час езерото бе гладко като огледало и наоколо цареше покой. Идеално място за размисъл, а той имаше да обмисля много неща. Ала скоро нарушиха уединението му.

Чу някой да го вика по име и се озърна. Джоун стоеше на задната веранда, размахваше ръка и му сочеше чаша, вероятно пълна с кафе. Беше облечена с пижамата за гости. Кинг потегли назад, без да бърза, после бавно се изкачи до къщата, където Джоун го чакаше край задната врата.

Тя се усмихна.

— Очевидно си станал пръв, но кафето не беше сложено. Нищо, аз обичам да се грижа за комфорта при акциите.

Кинг взе пълната чаша и седна на масата, след като Джоун настоя да му приготви закуска. Гледаше я как подтичва из кухнята боса и по пижама, разигравайки безупречно ролята на палава и щастлива съпруга. Спомни си, че макар да бе сред най-коравите агенти, работили някога в службите, Джоун умееше да бъде по-женствена от всяка друга жена, а понякога в интимни моменти се превръщаше в истински сексуален динамит.

— Още ли обичаш бъркани яйца?

— Да — отвърна той.

— И геврекът без масло?

— Аха.

— Божичко, колко си предсказуем.

Сигурно е така, помисли си той. Реши да зададе въпрос на свой ред.

— Има ли някакви новини за смъртта на Дженингс, или вече не ми се полага достъп до подобна информация?

Тя застина както бе вдигнала яйце над тигана.

— Това е територия на ФБР, знаеш го.

— Службите си разменят сведения.

— Само в краен случай. Така беше някога, така е и днес.

— Значи нищо не знаеш? — Гласът му прозвуча обвинително.

Вместо отговор тя разбърка яйцата, препече геврека и сервира закуската заедно с прибори, салфетка и току-що сварено кафе. Седна срещу Кинг и отпи няколко глътки портокалов сок, докато той закусваше.

— Нищо ли няма да хапнеш? — попита той.

— Пазя си фигурата. Макар че ти очевидно не се интересуваш от нея.

Въобразяваше ли си, или кракът й наистина докосна неговия под масата?

— А ти какво очакваше? След осем години раздяла незабавно да скочим в леглото?

Тя отметна глава и се разсмя.

— Да, понякога съм си го фантазирала.

— Луда си, тъй да знаеш — заяви Кинг. — Луда за връзване.

Не се шегуваше.

— А имах толкова нормално детство. Може би просто си падам по секси мъже с тъмни очила.

Този път нямаше съмнение. Кракът й наистина докосна неговия. Сигурен бе, защото докосването не само продължаваше, но и пълзеше нагоре към някои по-специални части на тялото му.

Джоун се приведе напред. Погледът й не бе разнежен, а хищен. Явно го искаше — не би имала нищо против да го прелъсти още сега, тук, на масата, до неговите „предсказуеми“ бъркани яйца Тя стана и свали долнището на пижамата, разкривайки прозрачни бели бикини. После бавно и демонстративно разкопча горнището, сякаш с всяко копче го предизвикваше да й попречи. Той не я спря. Само гледаше. Горнището падна на пода. Джоун не носеше сутиен. Захвърли дрехата в скута му и с другата ръка помете чиниите от масата.