— Нужен ми е домашният номер на мисис Мартин. И никой от работещите тук не бива да напуска, докато не дойдат от ФБР да разследват случая. Разбрахте ли?

Колкото и невероятно да бе, човекът пребледня още повече.

— ФБР?

Мишел го отпрати, после погледът й падна върху ковчега и пода отпред. Тя се наведе и вдигна разсипаните листенца от рози. Когато приклекна, очите й се изравниха със завесата около ковчега. Тя посегна над цветята и внимателно дръпна плата, зад който се разкри дървена плоскост. Мишел почука по дървото. Подиумът бе кух. Използвайки ръкавици, тя и още един агент вдигнаха първата от дъсчените секции. Разкри се празно пространство, където лесно би могъл да се скрие възрастен мъж. Мишел безмълвно поклати глава. Беше се провалила с гръм и трясък.

Един от агентите пристъпи към нея с някаква малка машинка в торбичка.

— Прилича ми на дигитално записващо устройство — докладва той.

— Така ли са генерирали гласа на Бруно? — попита Мишел.

— Сигурно са записали отнякъде тези негови думи и са използвали откъса, за да ни държат в неведение, докато се измъкнат. Решили са, че фразата „Само минутка“ ще отбие успешно почти всички наши въпроси. Ти обърка плановете им с онези думи за децата на Бруно. Тук някъде сигурно има скрит и безжичен предавател.

Мишел разбра мисълта му.

— Защото би трябвало да ни чуват, за да пуснат записания отговор, когато се обадих.

— Точно така. — Агентът посочи към стената, където бе свалена част от тапицираната облицовка. — Там има врата. Зад стената минава коридор.

— Значи така са се измъкнали. — Мишел му подаде торбичката. — Остави това точно там, откъдето го взе. Не желая от ФБР да ми четат лекции за съхранението на уликите.

— Трябва да е имало борба — каза агентът. — Изненадан съм, че не чухме нищо.

— Как бихме могли, като тая погребална музика гърми навсякъде? — рязко отвърна тя.

Двамата тръгнаха по коридора. Празният ковчег върху количка бе оставен до другия изход, извеждащ зад сградата. Отворената врата водеше към място, закрито с двуметрова тухлена стена от останалите изходи. Върнаха се в стаята за поклонение, повикаха отново управителя и му показаха коридора.

Човекът се обърка.

— Дори не знаех, че има такъв коридор.

— Какво? — възкликна недоверчиво Мишел.

— Работим тук едва от две години. Тогава закриха единственото погребално бюро в областта. Не можехме да използваме същата сграда, защото беше предвидена за събаряне. Тази тук е била какво ли не, преди да стане погребално бюро. Сегашните собственици се задоволиха с минимален ремонт. Всъщност стаите за поклонение останаха почти без промени. Нямах представа, че тук има врата или коридор.

— Е, някой определено е имал представа — грубо го прекъсна Мишел. — Вратата в края на този коридор извежда зад сградата. Ще кажете ли, че и това не ви е известно?

— Тази част от сградата се използва за склад и до нея се стига през вътрешни входове — обясни управителят.

— Видяхте ли днес паркирана кола там?

— Не, но и не съм поглеждал отзад.

— Някой друг да е видял?

— Ще трябва да проверя.

— Не, аз ще проверя.

— Уверявам ви, че фирмата е напълно почтена.

— Имате тайни коридори и изходи, а не знаете нищо за тях? Не се ли тревожите за сигурността?

Управителят я изгледа учудено, после поклати глава.

— Тук не е като в големите градове. Няма сериозни престъпления.

— Е, тази традиция току-що бе нарушена. Имате ли домашния номер на мисис Мартин?

Човекът й даде номера и тя позвъни. Никакъв отговор.

За момент Мишел остана сама насред стаята. Толкова години труд, толкова усилия да се докаже… и сега всичко отиваше на вятъра. Нямаше дори утешението да се е хвърлила пред куршумите на убиеца. Мишел Максуел вече принадлежеше на миналото. Знаеше, че това се отнася и до работата й в тайните служби. С нейната кариера бе свършено.

Погребалната процесия бе спряна. Претърсиха всички коли и катафалката. Когато отвориха ковчега, вътре лежеше Харви Килъбру — всеотдаен съпруг, баща и дядо. Буквално всички опечалени бяха стари хора, очевидно изплашени от това нашествие на въоръжени мъже, и нито един от тях не приличаше на похитител, но все пак агентите върнаха цялото шествие заедно с катафалката обратно към погребалното бюро.

Униформеният пазач Симънс се приближи до един агент от тайните служби, който тъкмо сядаше в колата си, за да поведе кервана назад.