— Между изпълнителите има паузи — обясних на Манет, — така че хората да могат да разговарят, да се разхождат наоколо и да си поръчват напитки. Но самият Техлу и неговите ангели няма да ти помогнат, ако говориш по време на нечие изпълнение.

— Не се безпокой, че ще те поставя в неудобно положение — изсумтя Манет. — Не съм чак такъв невежа.

— Просто е редно да те предупредя — рекох аз. — Ти ми сподели какви са опасностите в лабораторията за изобретения, а аз ти казвам какво е опасно тук.

— Лютнята му беше друга — отбеляза Уилем. — Звучеше различно от твоята, а и беше по-малка.

Потиснах желанието да се разсмея и реших да не го правя на въпрос.

— Този вид лютня се нарича мандолина — обясних.

— Ти ще свириш, нали? — попита Симон и се размърда на стола си като някое нетърпеливо кученце. — Трябва да изсвириш онази песен, която написа за Амброуз.

Той затананика и след това запя:

P>

Мулето може да се научи на магия, мулето има класа.

Защото, за разлика от твоята Роузи, то е половин магаре,

седящо на маса.

P$

Манет се изкикоти в халбата си. На лицето на Уилем се появи една от редките му усмивки.

— Не — твърдо отвърнах аз. — Приключих с Амброуз. Що се касае до мен, с него си разчистихме сметките.

— Разбира се — съгласи се Уил привидно сериозно.

— Наистина е така — настоях аз. — Няма полза. Това непрекъснато заяждане само дразни магистрите.

— „Дразни“ е доста слаба дума — сухо отбеляза Манет. — Аз самият бих се изразил по-остро.

— Имаш да му връщаш — натърти Сим и в очите му проблесна гняв. — Освен това няма да те обвинят в „неподобаващо поведение за член на Арканум“ само защото си изпял някаква песен.

— Не — отбеляза Манет. — Просто ще вдигнат таксата му за обучение.

— Какво? — не повярва Симон. — Не могат да го направят. Таксата за обучение зависи от събеседването ти на приемните изпити.

Сумтенето на Манет отекна глухо в халбата му, докато той отпиваше от поредната напитка.

— Събеседването е просто част от играта. Ако можеш да си го позволиш, те ще те поизстискат малко. Същото ще се случи и ако им причиняваш неприятности. — Той ме изгледа сериозно. — Този път ще си го получиш. Колко пъти те слагаха „между рогата“ през изминалия семестър?

— Два пъти — признах аз. — Но втория път вината всъщност не беше моя.

— Разбира се. — Манет ме погледна право в очите. — И заради това те вързаха и те биха с камшик до кръв? Защото вината не е била твоя?

Размърдах се неспокойно на стола и усетих напрежението в не напълно зарасналите белези по гърба ми.

— По-голямата част от вината не беше моя — поправих се аз.

— Въпросът не е във вината — сви рамене Манет. — Дървото не е виновно за бурята, но всеки глупак знае къде ще удари гърмът.

Уилем кимна със сериозен вид.

— У дома казваме „Пиронът, дето стърчи най-много, го зачукват пръв“. — Той се намръщи. — На сиару звучи по-добре.

— Но събеседването за приемните изпити все пак определя основната част от приемната ти такса, нали? — Сим изглеждаше обезпокоен.

От тона му предположих, че той никога не се е замислял за възможността личните вражди или политическите причини също да са част от уравнението.

— До голяма степен — потвърди Манет, — но всеки магистър подбира свои въпроси и си казва думата. — Започна да изброява на пръстите на ръката си. — Хеме не те харесва, а когато има зъб на някого, става два пъти по-убедителен. Успя да ядосаш Лорен още в началото и нещата така си останаха. Ти си размирник. Пропусна почти цял цикъл занятия към края на последния семестър, като нито предупреди предварително, нито даде някакво обяснение след това. — Той ме погледна многозначително.

Сведох поглед към масата, защото бях съвсем наясно, че някои от заниманията, които бях пропуснал, бяха част от чиракуването ми при Манет в лабораторията за изобретения.

След известно време Манет сви рамене и продължи:

— На всичкото отгоре този път ще те изпитват като ре'лар. Таксите за обучение нарастват за по-високите звания. Неслучайно останах е'лир толкова дълго. — Той ме изгледа строго. — Какво е предположението ми ли? Ще си късметлия, ако се разминеш с по-малко от десет таланта.

— Десет таланта. — Сим цъкна с език и поклати глава съчувствено. — Добре, че имаш много пари.

— Нямам чак толкова много — отвърнах аз.

— Как така нямаш? — учуди се Сим. — Магистрите глобиха Амброуз почти двайсет таланта, след като счупи лютнята ти. Какво направи с всичките тези пари?

Погледнах надолу и леко побутнах с крак калъфа на лютнята.

— Похарчил си всичко за нова лютня? — извика ужасено Симон. — Знаеш ли какво можеше да си купиш с толкова много пари?