— Да, да, хубаво де — въздъхна Кроули. — Може ли вече да тръгваме?

Никой не ги забеляза как се измъкват. Полицаите бяха твърде заети с вкарването в сградата на четирийсет опиянени от адреналин и пощурели за битка курсисти по мениджмънт. Три полицейски микробуса бяха изорали дири в ливадата. Азирафел успя да накара Кроули да удари едно рамо на първата линейка, но после бентлито изсвистя в нощта. Зад гърба им лятната къща и белведерът вече пламтяха.

— Зарязахме горката женица в ужасно положение — рече ангелът.

— Мислиш ли? — Кроули се опита да сгази един таралеж и не уцели. — Заявките ще й се удвоят, помни ми думата. Стига да си изиграе картите както трябва и се оправи с писмените откази и със закона. Инициативно обучение с истинско оръжие? На опашка ще се редят.

— Защо си толкова циничен?

— Казах ти вече. Професия.

Известно време пътуваха в мълчание. После Азирафел се обади:

— Редно е да мислим, че все някак ще се издаде, нали? Да смятаме, че можем по някакъв начин да го разпознаем.

— Няма да се издаде. Не и на нас. Защитен камуфлаж. Без изобщо да го подозира, неговата власт ще го крие от всякакви нахални окултни сили.

— Окултни сили ли?

— Ние с тебе — поясни Кроули.

— Аз не съм окултен — възрази Азирафел. — Ангелите не са окултни. Те са неземни.

— Както ще да е — сопна му се Кроули, твърде уморен за спорове.

— Има ли някакъв друг начин да го намерим? Кроули вдигна рамене.

— Откъде да знам? Според теб какъв опит имам аз с тия работи? Армагедон идва само веднъж, нали знаеш. Не те пускат да се пробваш, докато се научиш.

Ангелът се загледа в нижещите се покрай тях плетища.

— Като че ли всичко е спокойно — рече той. — Според теб онова наистина ли ще се случи?

— Е, термоядреното унищожение открай време е много популярно. Макар да ми се налага да призная, че големите клечки в момента се държат изключително любезно един с Друг.

— Удар на астероид? — предположи Азирафел. — Доколкото разбирам, напоследък е страшно на мода. Ще падне в Индийския океан, ще се надигнат едни ми ти огромни облаци прах и изпарения и сбогом прощавайте, висши форми на живот всичките до една.

— Леле — възкликна Кроули и се погрижи да увеличи скоростта над допустимата. И най-малката дреболия помагаше.

— Дори и мисълта за това е непоносима — додаде мрачно Азирафел.

— Всички висши форми на живот — покосени, просто ей-така.

— Ужас.

— И нищо, ама нищичко освен прах и фундаменталисти.

— Пфу, че гадост!

— Извинявай. Не можах да се сдържа. Те се втренчиха в пътя.

— Може би някакви терористи… — поде Азирафел.

— Няма да са от нашите — рече Кроули.

— От нашите ще са — съгласи се Азирафел. — Макар че те, нашите, са борци за свобода, разбира се.

— Виж какво ще ти кажа — рече Кроули, докато гумите му димяха по околовръстното край Тадфийлд, — време е да свалим картите. Аз ще ти кажа кои са нашите, ако ти ми издадеш вашите.

— Добре. Ти си пръв.

— О, не, първо ти.

— Но ти си демон.

— Да, но демон, който си държи на думата, надявам се.

Азирафел изреди петима политически лидери. Кроули — шестима. Три имена фигурираха и в двата списъка.

— Виждаш ли? — възкликна Кроули. — Както винаги съм казвал: големи хитреци са това човеците. Не бива да им имаш грам вяра.

— Но според мен никой от нашите не крои големи планове — рече Азирафел. — Просто дребни теро… политически протестни актове — поправи се той.

— А — обади се жално Кроули. — Искаш да кажеш, никакви такива евтини масови кланета? Само персонално обслужване, всеки куршум — изстрелян индивидуално от сръчни майстори?

Азирафел не откликна.

— И сега какво ще правим?

— Ще се опитаме да поспим.

— Ти нямаш нужда от сън. Аз нямам нужда от сън. Злото никога не спи. Добродетелта вечно бди.

— Злото изобщо — може би. Но тази тук специфична частичка от него е добила навика чат-пат да си подремва.