Преди пет месеца Камрин и Андрю, изправени пред предизвикателства в личния си живот, се запознават в междущатния автобус. Двамата се влюбват, доказвайки, че когато на двама души им е предопределено да бъдат заедно, съдбата ще намери начин това да се случи.
Сега в очакваното с нетърпение продължение на „Миг преди никога“ Камрин и Андрю посрещат заедно всяка възможност, която животът им предлага, следвайки взаимната си любов към музиката. Но когато буреносните облаци на трагедията надвисват над тях, връзката им е подложена на най-голямото от всички изпитания. Докато Камрин се опитва всячески да притъпи болката от станалото, Андрю взема дръзко решение: за да си възвърнат познатия ритъм на предишния си живот, двамата поемат отново на пътешествие около страната. Заедно те ще преоткрият вълнението, страстта и копнежа и ще срещнат по-големи предизвикателства, отколкото някога са можели да си представят.
За всеки, който е изживявал някога момент на слабост – той няма да трае вея но, така че не му позволявайте да ви отнеме най-хубавото.
Камрин Бенет никога не е била по-щастлива. Пет месеца след случайна среща в един автобус на “Грейхаунд” тя и нейният любим Андрю Париш са сгодени и сватбата не е единственото специално събитие, което ги очаква в бъдеще. Изнервена, но и развълнувана, Камрин е нетърпелива да продължи нататък живота си с Андрю – той е мъжът, когото тя усеща със сърцето си, че винаги ще я обича. И точно когато толкова много неща им предстоят, ги връхлита трагедия.
Андрю не може да разбере как е могла да ги сполети. Опитва се да продължи напред в очакване, че и Камрин ще стори същото. Но когато осъзнава, че Камрин таи планина от болка, която се опитва да притъпи по пагубни за нея начини, той е готов на всичко, за да я върне към живота. За да докаже, че тяхната любов може да преодолее всякакви препятствия, Андрю решава да отведе Камрин на ново пътешествие, пълно с надежда и страст. Ако само успее да я убеди да тръгне заедно с него…
Едно
Преди няколко месеца, когато лежах в онова болнично легло, изобщо не бих и могъл да предположа, че днес ще съм жив, камо ли че ще очаквам бебе, сгоден за ангел с мръсна уста. Обаче ето ме тук. Ето ни, Камрин и аз, да възприемаме света… твърде различно. Не стана това, което очаквахме, но пък и това рядко се случва. А и никой от нас не би могъл да промени нищо, дори и да можеше.
Обичам този стол. Беше любимият стол на баща ми и е единственото нещо от тези предмети, които той остави след себе си, което поисках. Наследих и един тлъст чек, благодарение на който Камрин и аз ще бъдем осигурени за известно време и, разбира се, шевролета, обаче столът ми е не по-малко скъп. Тя го ненавижда, но не го казва, защото беше на баща ми. Не мога да я виня – той е стар, смърди и има дупка във възглавницата от времето, когато баща ми пушеше. Обещах да доведа някого поне да го почисти. И ще го сторя веднага щом тя реши дали ще останем в Галвестън, или ще се преместим в Северна Каролина. Мен ме устройва и едното, и другото, но имам чувството, че заради мен тя не казва всъщност какво иска.
Чувам как водата от душа спира и секунди по-късно силен удар разтърсва стената. Скачам от стола, като оставям дистанционното да падне с трясък на пода, и се втурвам към банята. Удрям здравата пищяла си в ръба на масичката за кафе, докато минавам край нея.
Разтварям широко вратата на банята.
– Какво стана?
Камрин клати срещу мен глава и се смее, докато се навежда да вземе сешоара от пода до тоалетната чиния.
Въздъхвам с облекчение.
– По-голям параноик си от мен – казва през смях тя.
Поглежда крака ми, докато го разтривам с върха на пръстите. Оставя сешоара върху плота, приближава се към мен и ме целува отстрани по устата.
– Изглежда, че от нас двамата точно аз не трябва да се безпокоя, че съм предразположена към инциденти – усмихва се.
Хващам я за раменете и я придърпвам към себе си, като пускам едната си ръка надолу да докосне закръгления корем.
Почти не мога да кажа, че е бременна. Мислех си, че в четвъртия месец може би ще заприлича на някое малко хипопотамче, но какво ли разбирам аз от тези неща?
– Може и така да е – казвам, като се опитвам да прикрия червенината по лицето си. – Вероятно го направи нарочно, за Ла видиш колко бързо мога да дойда тук.
Тя целува леко устата ми от другата страна, а после направо ме награбва и ме целува страстно и дълбоко, като притиска мокрото си голо тяло в мен. Простенвам в устата и я обгръщам е ръце.
Но после се отдръпвам, преди да попадна в подмамващия капан.
– По дяволите, жено, трябва да престанеш с това.
Тя се хили насреща ми.
– Наистина ли искаш да престана? – пита Камрин и ме поглежда със закачливата си усмивка.
Направо ме побърква от страх, когато прави така. Веднъж, докато разговаряхме, а се усмихваше така, Камрин престана да прави секс е мен в продължение на цели три дни. Най-лошите три дни в живота ми.
– Е, не – казвам изнервен аз. – Имам предвид точно в този момент. Имаме точно тридесет минути, преди да стигнем кабинета на доктора.
Само се надявам тя така лесно да се възбужда през пялата си бременност. Чувал съм ужасни истории как някои жени преминават от това да го искат непрекъснато, докато наистина наедреят, а после, ако ги докоснеш, се превръщат в огнедишащи вещици.
Тридесет минути. Мамка му. Бих могъл на бърза ръка да я опъна, наведена върху плота…
Камрин мило се усмихва, дръпва хавлиената кърпа от релсата, на която е закачена завесата за душа, и започва да се бърше.
– Ще съм готова до десет минути – казва тя и ме отпраща с ръка. – Не забравяй да полееш Джорджия. Намери ли си телефона?
– Още не – отвръщам аз и започвам да отстъпвам към вратата, но после спирам и добавям с издаваща желание за секс усмивка. – Хм, бихме могли да…
Тя затръшва вратата в лицето ми, а аз се смея и се отдалечавам.