Открай време съм си такъв — вечно не ми достига една крачка.

— Отцеубийство — изрече с погнуса доктор Чарли Ригс. — Престъпление, познато още от Библията.

— И от митологията — добавих аз.

— Едип, разбира се — каза Чарли. — И още… чакай да видим.

Да разговаряш с пенсиониран съдебен лекар е като да играеш покер с идеи вместо карти. Днес обаче бе мой ред да раздавам.

— Орест — казах аз. Рядко ми се случва да надприказвам Чарли, затова държах да използвам възможността докрай — Орест обезглавил майка си Клитемнестра, защото организирала убийството на баща му Агамемнон.

Той ме изгледа като любящ учител. Забавно е да докажеш, че не си пропилял петте години учение в Пенсилванския университет. Като първокурсник ме поканиха в студентския театрален клуб да играя Големия Жул от пиесата „Момчета и кукли“, навярно защото останалите от трупата имаха телосложението на Майкъл Фокс. Оказа се толкова интересно, че зарязах физкултурните специалности и се насочих към актьорското майсторство, където поемах най-вече ролите на едри и тъпи образи. Знам, ще речете типажи. Любимата ми роля беше на Лени от „За мишките и хората“ и още си спомням как залата се разхълца, когато помолих Джордж да ми разкаже за къщичката, а той извади пистолета от джоба си. „И ще се грижа за зайците“ — казах аз, а Джордж се прицели в тила ми и публиката почна да подсмърча. Само за едно съжалявам — че баба не беше там.

Както и да е, ето че две кариери по-късно отново играех роли, но вече пред съдии и съдебни заседатели. В момента обаче слушах от стария си приятел какво пише в протокола за аутопсия, който бе успял да докопа благодарение на бившите си колеги от моргата.

Куршумите не би трябвало да убият Хари Бърнхард, обясни Чарли Ригс. И нямало да го убият, ако имал здраво сърце. За жалост дългогодишната употреба на бърбън от Кентъки, говеждо от Канзас и пури от Куба му била докарала седемдесет и пет процента задръстване на коронарните артерии.

— Шокът от стрелбата е предизвикал мощен прилив на адреналин — каза Чарли, прелиствайки протокола. — В комбинация с блокираните артерии това би трябвало да го убие на място.

— Но не го уби — възразих аз — Той оцеля. Казват, че операцията била успешна.

— Да, извадили куршумите и спрели кръвоизлива. Но между бара и операционната зала организмът му е претърпял няколко тежки шока, особено пък за човек с увредени артерии. Докато се възстановявал в интензивното отделение, клетият мистър Бърнхард изпаднал в спонтанна вентрикуларна фибрилация. Мускулните влакна на сърцето не получавали достатъчно кислород. — За илюстрация Чарли бързо разтвори и сви юмрук. — Сърцето трепери, тресе се, но не изпомпва кръв. Сърдечната дейност спира. Лекарският екип се опитва да я възстанови, но не успява. Смъртта е неизбежна.

— Но когато го качиха в линейката, той беше добре — казах аз.

— Добре ли?

Едната рошава вежда на Чарли подскочи нагоре. Беше използвал тази мимика стотици пъти, за да покаже на съдебните заседатели, че адвокатът отсреща е гола вода. Чарли Ригс бе работил като главен съдебен лекар на област Дейд цели двайсет и пет години, преди да се оттегли на островите, където днес лови риба и пие домашното уиски на баба Ласитър. В момента седеше в моя кабинет високо над булевард „Бискейн“ и споделяше мъдростта си съвършено безплатно, ако не броим обещанието да му купя нова въдица. Беше дребен, брадат, кривокрак и носеше стари очила, закрепени от едната страна с изкривена рибарска кукичка. В ъгълчето на устните му стърчеше изгаснала лула от морска пяна.

— Добре ли? — повтори той. — Кръвта на мистър Хари Бърнхард бликала от три огнестрелни рани. Дори четири, ако броим пениса и бедрото, засегнати от един куршум.

— Добре, да броим пениса. Ако беше мой, непременно щях да го броя. — Аз прелистих рапорта на санитарите и болничните документи. — Но той е оцелял след операцията, при която лекарите извадили куршумите и спрели кръвоизлива. След като го закърпили и прехвърлили в интензивното, състоянието му било критично, но стабилизирано. И това продължило два часа.

— Накъде биеш?

— Сърдечният удар може да няма нищо общо със стрелбата. Може би ще успея да накарам Соколов да я обвини само в опит за убийство, а не…

— Не можеш да поемеш защитата! Ти си свидетел.

— Освен мен има още стотина други плюс касета със запис от охранителната видеокамера. Вече разговарях със Соколов. Той каза, че предпочита да съм насреща му като адвокат, а не като свидетел.

— На твое място не бих го приел за комплимент.

— Соколов е бъркал и друг път. Освен това мис Кристина Бърнхард ме помоли да я защитавам.

— Ти какво, да не си й пъхнал визитна картичка в сутиена, докато е била в безсъзнание?

— Тя не носеше сутиен, Чарли. И бикини не носеше.

— Мили боже!

— Манекенките рядко носят бельо. Пречело на плата да се плъзга по кожата.

Чарли Ригс ме изгледа скептично.

— Откога стана такъв експерт по манекенките?

— Ръсти Маклийн ми обясни това-онова. Всъщност той ме нае. Като неин агент обеща да плати хонорара.

— Гледай да изкопчиш от тоя мошеник солиден аванс — посъветва ме Чарли, — инак няма да видиш и долар.