Излязоха и потеглиха обратно към летището.

— Е, какво мислиш? — попита Джоун в колата. — Надуши ли нещо?

— Първо впечатление: тая надменна жена знае повече, отколкото казва. Но това, което не казва, може да няма нищо общо с отвличането на Бруно.

— Или изцяло да е свързано с него.

— Не изглежда много доволна от политическите му забавления, но коя ли съпруга си пада по тия неща? Тя има три деца и нямаме основания да подозираме, че не обича тях или съпруга си. Пари не й липсват. Нищо не печели, ако поръча да го отвлекат. Ще трябва сама да плати част от откупа.

— Но ако няма откуп, не плаща нищо. Отново е свободна да се омъжи за човек от своята класа, който не е нагазил в блатото на политиката.

— Вярно — съгласи се Кинг. — Просто засега не знаем достатъчно.

— И това ще стане. — Джоун отвори папката и зачете. — Нападението срещу теб и Максуел е било около два след полунощ. Мислех, че към мен си проявил по-особено внимание, а откривам, че каниш за нощувка какви ли не жени.

— Тя спа в стаята за гости, също като теб.

— А ти къде спа?

Той не обърна внимание на въпроса.

— Кой е следващият в списъка?

Джоун затвори папката.

— Бих искала, докато сме в града, да посетим онази фирма, „Добсън, Тайлър и Рийд“, но първо ще трябва да направим някои справки. Затова се насочваме към Милдред Мартин.

— С какво разполагаме за нея?

— Посветила целия си живот на своя съпруг, който работел заедно с Бруно във Вашингтон. Някои от предварителните ми проучвания подсказват, че младият Джон Бруно е гледал да обира лаврите, а на Мартин прехвърлял черната работа.

— Значи вдовицата на Мартин не би трябвало да изпитва топли чувства към Бруно?

— Точно така. Бил Мартин е страдал от рак на белите дробове в последен стадий. Болестта се прехвърляла и към костите. Оставал му най-много още месец живот. Но това не съвпадало с нечий график и се наложило да му помогнат. — Тя отвори папката. — Успях да получа резултатите от аутопсията на Мартин. Балсамиращият разтвор е проникнал навсякъде, дори до стъкловидното тяло, което иначе е много подходящо за откриване на отрови, защото след смъртта не се превръща в пихтия като кръвта.

— Стъкловидното тяло? — повтори Кинг. — Това е течността, която изпълва окото, нали?

Тя кимна.

— Но в пробата от средния мозък откриха повишено съдържание на метанол.

— Нищо необичайно, ако човекът е пийвал повечко. Метанолът се среща във виното и уискито.

— И тук си прав. Просто го отбелязвам, защото е направило впечатление на съдебния лекар. Метанолът обаче е и съставка на балсамиращата течност.

— И ако са знаели, че няма да има аутопсия и тялото ще бъде балсамирано…

Джоун довърши:

— Балсамирането може да прикрие присъствието на метанол или поне да обърка съдебния лекар, когато бъде извършена аутопсия.

— Значи идеално убийство?

— Не и когато ние водим разследването — каза Джоун с усмивка.

— Какво очакваш да ни каже Милдред?

— Ако Бруно е променил графика си, за да се срещне с жена, която се представя за Милдред Мартин, значи е смятал, че истинската Милдред Мартин има да му каже нещо важно. Доколкото съм чувала, Джон Бруно не върши нищо без полза за себе си.

— Или ако нещо не го застрашава. И какво те кара да мислиш, че тя ще каже на нас!

— Проверих какво се знае за нея и открих, че също си пада по пиенето и по вниманието на красиви мъже. Надявам се да схващаш намека. Ако можеш, свали превръзката. Имаш толкова хубава коса.

— А какво ще е твоето участие?

Тя се усмихна лукаво.

— Ролята на безсърдечната кучка. Изпипала съм я до съвършенство.

След като кацнаха, Кинг и Джоун наеха кола и потеглиха към дома на Милдред Мартин, където пристигнаха привечер. Скромната къща се намираше в квартал за пенсионери без големи финансови възможности. Беше на около осем километра от погребалното бюро, откъдето бяха отвлекли Бруно.

Позвъниха и почукаха на вратата, но никой не им отвори.

— Не разбирам — каза Джоун. — Обадих се предварително.

— Да проверим отзад. Нали каза, че пиела? Може да се е оттеглила някъде с бутилката.