— Така си и мислех — отвърна той, прикривайки обичайните саркастични нотки в гласа си. — Какво иска?

Последва цяла поредица от все по-изненадано звучащи аах! и оох! Чейс погледна леко встрани и забеляза как по лицето на бабчето се изписва изражение на пълно неверие.

— Какво? — попита той.

— Тя казва, че мъжът, с който е отишла да се срещне, е бил убит и тя преследва из хотела друг мъж, който й откраднал лаптопа.

— Ох, мам… че — изръмжа Чейс. Той настъпи педала за газта.

— Да ти кажа, въобще не останах с впечатлението, че тя обича да се шегува.

— Не се шегува — мрачно отвърна той. — Човек да не я заведе някъде!

Нина зави зад следващия ъгъл и се озова пред задънен коридор. Мъжът се беше спрял пред нея и гневно мърмореше нещо. Той се обърна и се втренчи в Нина.

— Ъъъ… здрасти — каза тя, ужасено осъзнавайки, че ролите им в това преследване са се разменили. Той пристъпи към нея. — Добре де, какво ще кажеш да ти оставя лаптопа? Застрахован е… мисля…

Мъжът отново пристъпи към нея. Нина уплашено отстъпи назад, подминавайки яркочервения пожарогасител, който висеше на стената.

Оръжие…

Тя го изтръгна от мястото му и го хвърли с всичка сила.

Той вдигна ръка, но беше твърде късно и пожарогасителят го цапардоса с металически звук право в лицето. Той политна назад…

И й се усмихна.

— Даааа… — измуча той в екстаз с окървавени зъби. Ненормалната му усмивка се разшири и очите му се втренчиха в нея.

— Ох, мамка му…

Той грабна пожарогасителя и го хвърли върху нея. Тя успя да го избегне, като се хвърли на пода, но краят на маркуча му я шибна по гърба. Пожарогасителят се удари с всичка сила в отсрещната стена и проби дупка в нея като куршум, а във всички посоки се разлетяха дървени и гипсови отломки.

Нина очакваше да я нападне докато е все още на пода, но вместо това чу изпращяване на чупещо се дърво. Погледна нагоре и видя, че той е избил с ритник вратата от пантите и е излязъл на аварийното стълбище.

Тя тръгна след него, мръщейки се на болката в гърба. Миризмата на храна, която се разнасяше отдолу, й подсказа, че се е запътила към хотелската кухня. В този миг се разнесе трясък от ритната с всичка сила врата, последван от гневни викове и металическа какофония от падащи тигани, съпроводена от изпълнен с болка писък.

Нина стигна до подножието на стълбищата. Вратата все още се люлееше лудо напред-назад като в кръчмите от Дивия запад. Тя скочи вътре и видя мъж, облечен в бяла униформа на готвач — обсипана с червени капчици кръв от разбития му нос — който се беше проснал на пода сред разпилени тигани, до една обърната количка. Другите от персонала отчаяно се опитваха да се отдръпнат навреме от брадатия мъж, който препускаше като луд към вратите в другия край на кухнята.

Тя прескочи падналия готвач и ритна един от падналите тигани, който се плъзна към отсрещната стена. Гигантът се обърна назад и я видя. Последва нова ругатня на чужд език, той изтръгна един сатър от говеждия бут на щанда до него и го хвърли по нея.

Нина изскимтя и се хвърли на пода, а острото парче стомана прелетя над главата й и се заби на два инча дълбочина в стената зад гърба й. Тя внимателно надникна иззад най-близкия тезгях и побърза отново да се скрие, след като бутът, последвал сатъра, отскочи от метала над главата й. Последваха нови кулинарни ракети — огромна консерва с готвен боб, цяла пуйка и стъклен буркан, който се пръсна при удара и я засипа с дъжд от кисели лукчета. По гърба й потече оцет и раната я засмъдя.

— Какво е това, по дяволите! Бой с храна? — изкрещя тя.

От другия край на кухнята се разнесоха нови крясъци, последвани от ужасния трясък на чупещи се порцеланови съдини. Нина се осмели да погледне отново над щанда и видя, че вратата се люлее, а по пода, край една обърната количка, се търкаляха разпилени чинии и купи. Мъжът беше изчезнал.

— Мамка му! — Тя скочи и изтича покрай кухненския персонал, плъзгайки се по начупения порцелан и влетя в хотелската трапезария. Брадатият явно вече се беше ориентирал и препускаше към изхода, водещ към рецепцията. Тя го последва.

Чейс профуча с пълна газ надолу по хълма покрай старата сграда на киното, като в бързината си да стигне до Нина, задейства и камерата за видеонаблюдение на пътя. Едва се сдържа да не изругае, като зърна двойното проблясване в огледалото за обратно виждане. На седалката до него бабчето се държеше с една ръка за дръжката на вратата, а с другата беше прегърнала здраво пазарската чанта.

Той премина по надлеза над пристана и започна да се изкачва по хълма към Международния център. Когато натисна рязко спирачки, за да завие към паркинга на хотел „Парагон“, той видя, че не е единственият, който се е разбързал — един блестящ черен кабриолет „Ягуар ХК“, управляван от жена с розово-оранжева коса, се плъзна пред него.