— О, майната ти, Зангиф 14 ! — каза Чейс и дръпна спусъка.

Максимов се дръпна назад, но не достатъчно бързо.

Куршумът се заби в грамадния му бицепс, опръсквайки останалата част от вратата с кръв. От коридора се чу стон.

Какъвто обикновено се чуваше при оргазъм.

Чейс внезапно се сети какво му беше разказвал Мичъл за обърканата нервна система на Максимов.

— Гръм и…

Тежката врата се залюля и изчезна в коридора, изтръгната от пантите си. След миг отново се появи, носена като щит от грамадния руснак.

Чейс изстреля последния си куршум в средата й, където би трябвало да се намират гърдите на Максимов. Гигантът се спъна и спря — но само за миг. Силата на куршума бе намалена до минимум от дебелата два инча врата, и той не бе успял да пробие ребрата му. Вместо това изглежда му беше подействал стимулиращо.

— Идвам за теб, човечееееее!

Той се устреми към Чейс, замахна с вратата и запрати англичанина във въздуха, потрошавайки още една броня. По земята заваляха метални парчета, а острието на алебардата, която бе прикрепена към нея, се заби на няколко инча в дървения под.

Чейс изстена и погледна нагоре. Дина и спътникът й се приближаваха с пистолети в ръце, но пръстите им не бяха на спусъците. И двамата се усмихваха. Просто искаха да гледат шоуто.

Мъжът се засмя и сбута с лакът Дина, като каза нещо подигравателно на руски. Чейс седна, хванал в ръка едно парче изкорубен метал и го метна с всичка сила по хилещия се мъж. Стоманената яка на бронята излетя като фризби и цапардоса мъжа по лицето, размазвайки носа му. Той изпъшка и се запрепъва напред, обливайки пода с кръв.

Дина вдигна пистолета си, но Максимов вече беше стигнал до Чейс. Тя се спря в очакване на по-ясна мишена.

От гърдите на Максимов капеше кръв, там, където го беше улучил куршумът. Той хвана Чейс, вдигна го без усилие така, че лицата им да застанат на едно ниво, и му се ухили, разкривайки пожълтели зъби…

Чейс заби глава в лицето му.

И веднага се прокле, че го е направил.

— Ох, мамка му! — изпъшка той и от очите му изскочиха искри. Копелето наистина имаше метална пластина в черепа си! Идиотската усмивка на Максимов се разшири, от гърлото му се разнесе боботещ смях и той запрати Чейс обратно в купчината отломки.

Чейс изрева от болка, когато шиповете на задната част на алебардата се забиха в ръката му. Той се дръпна рязко, оставяйки кръв по острието. Максимов отново се приближи, протегнал ръцете си като лопати към него. Чейс сграбчи дръжката на алебардата, изтръгна я от пода и се изправи на крака. Дина вдигна пистолета си, но близостта на Максимов я разколеба…

Чейс хвана алебардата и я удари през коленете. Тя се олюля. Преди да успее да се съвземе, той се хвърли към нея и й нанесе зашеметяващ удар по брадичката. Дина се блъсна в стената и се свлече на пода заедно с един от гоблените.

— Дина! — изкрещя Максимов, като притеснението му мигом премина в гняв и той заби поглед в нападателя й.

Чейс отново замахна с алебардата.

Максимов вдигна грамадната си ръка, за да блокира удара, дръжката се счупи на две и Чейс се оказа в ръка с късо парче дърво, на което беше нанизано металното острие. Той го подхвърли във въздуха, за да го захване като брадвичка, но освен ако не успееше от раз да разбие главата на Максимов, не виждаше друг начин да се измъкне.

Затова дори не се опита. Вместо това сграбчи въжето, на което висяха гоблените и го разсече с острието.

Чейс въобще не беше лек, но тежестта на стоте квадратни метра дебела, плътно бродирана материя, поставена в дебела дървена рамка, бе напълно достатъчна да го изстреля нагоре, докато гобленът се свличаше надолу. Той се стовари върху Дина и я затрупа под себе си.

Чейс се хвана за перилата на балкона. Издърпа се нагоре и погледна към пораженията на долния етаж. Мъжът с разбития нос продължаваше да обикаля опипом, опитвайки се да спре кръвта, която се стичаше по лицето му. Дина лежеше под купчината гоблени и рамки, а Максимов го зяпаше изненадано. Изглежда мисълта да бръкне и да извади пистолет беше твърде сложна за неговия мозък.

Нина…

Тя се намираше в другия край на балкона и гледаше как Мичъл се бие с руснака с шлифера.

Захар най-сетне успя с един удар да пробие защитата на американеца и заби крак в пищяла му. Мичъл залитна и лицето му се изкриви от болка. Предусети следващия удар и се опита да вдигне ръце, за да го блокира — но не беше достатъчно бърз. Захар заби юмрука си в гърлото му. Мичъл се стовари на пода и започна да се дави.

— Джак! — извика Нина, но руснакът прекрачи тялото, приглаждайки косата си с ръка. Погледна към счупеното оръжие, което тя държеше в ръцете си.