Учението ни дава познания за Безпределността, наричана Вселена, за многообразието на различните проявени форми и движещи сили, за мястото на Земята и на човека в този ^необятен свят, за законите на човешката еволюция, за нейното минало, настояще и висша цел. Но колкото и богата да е тая проблематика, ние ще проявим късогледство, ако оценим Учението само в нейните рамки.

Елена Рьорих в едно свое писмо, след като дава на кореспондента си исканите пояснения по някои космогонични проблеми, добавя: „Съветвам ви да мислите повече за духовното усъвършенстване, отколкото за космогонията. Без очистване на сърцето, без разширение на съзнанието по пътя на Живата Етика, не може да се получи истинско знание. Тъй, изкореняването на един лош навик ще ви донесе повече полза, отколкото заучаването наизуст на всички съществуващи системи в космогонията.“

Смисълът на бележката е достатъчно ясен: нравственото усъвършенстване трябва да предхожда интелектуалната осведоменост. Нещо повече: нравственият момент е по-важен от интелектуалния. Този съвет може да изглежда спорен. Ала той съвсем не е случаен.

Макар да представлява неоценима форма на самообразование, Учението не е школа за самообразование. То не си поставя за цел да замести или да измести другите науки, та макар и в качеството си на принципно нов синтез. Неговата задача е не просто да ни обогатява със знания, а да ни накара да действаме. И ако ни дава знания, то е именно за да ни научи да действаме. Само когато разберем напълно този действен характер на Учението, ние наистина ще се доближим до неговия смисъл.

Ако тези книги започват да се появяват едва три десетилетия след публикацията на „Тайното учение“, то е защото появата им е предизвикана от промените в света и защото идват да ни кажат нещо повече от съдържащото се в „Тайното учение“, където проблемите на космогонията и човешката еволюция са широко осветени.

Махатмата сам често нарича Учението „Жива Етика“ или „Учение на Живота“ и многократно подчертава, че то трябва незабавно да се прилага в живота, да се превърне в образец на поведение, в мерило на всички наши постъпки.

Защо такава припряност? — би могъл да каже някой. Защо нещата да не протекат с обичайния си ход, както напр. в университета, където студентите години наред усвояват знанията, преди да дойде времето да ги прилагат?

Защото, ако има припряност, тя не е от страна на Учителя, а от страна на събитията. И тук трябва да ни стане ясно, че Учението не е образователен курс, но съдбовно предупреждение, отправено в навечерието на онази планетарна криза, която днес е в пълния си ход и която е най-тежката, преживяна от човечеството. От туй, в каква степен и в какъв срок ще приемем това предупреждение, зависи дали човечеството ще оцелее.

Естествено и тук ще се намери някой да забележи, че ако от произнасянето на предупреждението до днес е изтекъл над половин век, през който някакси сме оцелели, това означава, че положението не е чак толкова тревожно.

Подобни разсъждения могат да бъдат израз само на къса памет, на невежество и на лекомислие. На къса памет, защото десетки милиона хора бяха унищожени именно през този половин век. На невежество, защото малцина могат да знаят какви титанични усилия са били необходими от страна на Адептите в някои съдбоносни моменти, за да принудят силите на мрака да отстъпят и да се предотврати най-страшното. На лекомислие, защото ако най-страшното досега е било избегнато, това съвсем не е гаранция, че то непременно ще бъде избегнато и в бъдеще. Съществуват фатални мигове, когато участта на човечеството трябва да се решава от самото човечество, и в такива мигове, въпреки готовността ни да прехвърлим грижите си върху Ддептите, това едва ли ще се окаже възможно, доколкото не Адептите, а ние лично ще трябва да се явим на изпит.

Настъпването на съдбовния момент вероятно най-сетне ще ни разбуди и ще ни накара да се озърнем за помощ. Но помощта може да дойде само от една единствена посока — Йерархията на Светлината. А за да получим помощта, би трябвало навреме да сме осигурили връзката.

„Живата Етика — казва Учителят — разглежда всички понятия, които са Основи на живота… Огнените закони ще дадат на духа разбиране за Йерархията… Не са нужни всякакви уверения в преданост… не са нужни почитания на Властите-ля там, където няма разбиране на Живата Етика. В Тънкия свят не ще избягаш от преживяванията си. Също както собствената светлина осветява туй, което те заобикаля, така и собствената тъмнина помрачава цялото пространство. По пътя към Огнения свят трябва да се замислим за страшните последствия, ако Живата Етика не бъде приложена в живота.“

Огненият свят… това не е метафора. Нито пък е някакъв друг свят, различен от нашия, където можем по желание да надзърнем или не. Огненият свят — това е неотменимо предопределеният цикъл, в който влиза нашата планета и който, в зависимост от самите нас, ще се превърне било в трагичен епилог на огнената смърт, било в пролог на нова и светла ера в човешката еволюция.

Голям брой хора са склонни да разглеждат едно Учение по същия начин, по който биха разглеждали една витрина за конфекция. Всичко ново ги интригува, докато всичко повече или по-малко познато им досажда и те дори не си дават сметка, че в ущърб на здравия разум, подменят критерия за стойност с критерия за ефектност или модност.

„Често хората съвсем не умеят да се ползват от даденото им Учение — казва сам Великият Махатма. — Когато слушат сведение, което сякаш им е познато, те високомерно възклицават — «отново все същото, всеизвестното». Те не се опитват да проверят — доколко това познато е било осъзнато и приложено от тях. Те не желаят да помислят, че полезното Учение се дава не за новост, а за постигане на достоен живот.“

Ако задачата ни бе да привличаме публика, ние лесно бихме могли да убедим любителите на новости, че Живата Етика наистина предлага познания, каквито не би могла да предложи никаква друга научна или религиозна школа. Ние обаче нямаме намерение да рекламираме идеите като съблазнителни гастрономически специалитети, нито сме склонни да ги оценяваме според модата на сезона.