— Готово! — каза русият диверсант. — Времето мина! Ще говориш ли?

— Няма да говоря! — каза рязко Пешо и очите му сякаш засияха от решителност хубавото му мургаво лице стана и по-хубаво, и по-светло.

Тоя вдъхновен израз не се изплъзна от внимателно наблюдаващото око на русия диверсант и той учудено попита:

— А защо, моля ти се? Какво толкова нещо… чудно и страшно има в такава проста работа! Защо не искаш да говориш?

— Ей така! — упорито и мрачно отвърна Пешо.

— Но защо така?

— Защото изобщо не искам да говоря с… предатели!

За пръв път русият диверсант трепна и погледна сериозно и втренчено момчето. Пешо веднага разбра, че е сбъркал, че им е подсказал това, което знаеше и не биваше да казва.

— Интересно! — измърмори русият злобно. — А защо трябва да бъдем предатели?

— Какво правите тук с тоя апарат! — Пешо посочи с глава предавателя. — С кого имате връзка?

— Тъй! Значи, ти не искаш да говориш?

— Не искам!

— Тогава ще проговориш насила! — каза русият и се обърна към вратата. — Донеси ми шнура на котлона!

Диверсантът с грубото лице излезе мълчаливо и скоро се върна с електрическия шнур. По светналите му очи можеше да се познае, че той се е досетил какво са намислили да правят с момчето…

Русият диверсант скъса долния контакт на шнура, отдели жичките, после втъкна другия край на шнура в един контакт точно над главата на момчето.

— — Ясно ли ти е? — попита той тихо, като погледна Със студен змийски поглед момчето.

— Не ми е ясно! — отвърна глухо Пешо, макар да се беше досетил!

— Сега ще разбереш! Електрическият ток спокойно може да убие възрастен човек, та камо ли момче като тебе! Е, ще те поопърлим!

Ти какво ще кажеш за тая работа? Не е ли по-хубаво да си кажеш всичко доброволно?

— Няма какво да казвам! — отвърна Пешо и очите му отново засияха.

— Добре, ще вадим! Ето само за опит!

Русият бързо докосна ръката на Пешо с оголените жици. Електрическата искра разтърси слабичкото тяло на момчето, то слабо извика. — Ще говориш ли?

— Не!

Лицето на момчето отново стана гордо и светло, каквото, е било навярно лицето на неговия баща, когато са го изтезавали в полицията.

— Вържете му устата! — каза решително русият. — На него и без това не му трябва!

Диверсантът с грубото лице се наведе над Пешо и бързо му завърза устата.

След пет минути и тримата диверсанти седяха около ниската кръгла маса в хола. Стаята бе съвсем тъмна, защото се бояха да запалят електричеството и макар да бяха съвсем близо един до друг, те не можеха да видят дори лицата си, които сега бяха вече наистина мрачни и разтревожени. Майорът беше съвсем изтрезнял, диверсантът с грубото лице неспокойно сумтеше. Само русият изглежда бе запазил напълно присъствието на духа.

— Ясно е, момчето няма да проговори! — каза той тихо и като че ли замислено. — Това екзалтирано типче е навярно от комунистическо семейство, здравата се е нагълтало с разни „Млади гвардия“…

— Ти го остави на мен — каза майорът, — пък ще видим…

— Няма време, пък и няма смисъл! Не вярвам да научим нещо особено!

Според мене това е някаква момчешка история, иначе досега органите на Държавна сигурност да са ни пипнали…

Тая възможност беше толкова страшна, че за момент и тримата замълчаха.

— За нас има само един важен въпрос! — продължи русият с понижен глас. — Момчето само ли е действало, или с помощници! Явно е обаче, че не са казвали нищо на милицията, иначе момчето нямаше да бъде сега само! Тогава най-късно утре ще разберат, че тяхното приятелче е изчезнало и тоя път ще довтасат не сами!

— Ами да не довтасат нощес? — обади се мрачно майорът.

— Нали казваш, че вратата на входа е заключена?

— Заключена е…

— Не би я заключил, ако навън го чакаше някакъв помощник.

— То не се знае!

— Вярно е, че не се знае. Така или иначе — ние трябва веднага да офейкаме! Аз ще се обадя веднага на Б8, ще предупредим и Тороманов! След половин час нас не трябва да ни има вече тука!

— А какво ще правим с момчето?

— Ще го оставим тук вързано.

— Глупости! — обади се диверсантът с грубото лице. — Най-добре е, преди да тръгнем да го пречукаме.

— Защо да го пречукваме?

— Как защо? Ами, че мръсничето знае вече всичко! Знае за предавателя, разучило е добре мутрите ни!