Шрифт:
— Къде се намирам?
— В ракетата, в нашата ракета… Ние се връщаме на „Сириус“…
Но не помнех нищо — ни за ракетата, ни за „Сириус“.
— Ти си Лоу, нали?
— Ами да, разбира се… Цял-целеничък! — едва не изрева Лоу. — Нима нищо не помниш?
— Малко! — казах аз. — Много малко…
— Не помниш ли червената Луна и статуята на Мойсей?… Леле, какъв номер ни изигра тоя брадат старик…
Мойсей?… Да, да — нещо си спомнях. Статуята, разбира се, прекрасната бяла статуя…
— Разкажи, Лоу, може би нещо ще си припомня. Лоу ме погледна озадачено.
— Като че ли може да се разкаже! — замънка той. — Това е чисто и просто някаква дивотия… Ние четиримата стояхме пред статуята и дрънкахме глупости. Тогава ти я удари с юмрук по коляното… И изведнъж изчезна, сякаш се превърна на въздух. Зер нищо не помниш?
Да, спомням си нещичко… Падах… падах…
— И после? — запитах аз.
— После ли? — Лоу погледна изпитателно към Гавон.
— Разказвай! — кимна Гавон.
— Просто побесняхме, като изчезна… Гледахме насам-натам — нищо. Тогава Гавон май си загуби съвсем нервите — и той удари с юмрук статуята по коляното. Пак нищо — старецът тоя път изобщо не реагира. Така се ядосахме, че решихме да разрушим статуята, и пиедестала, но на всяка цена да те намерим… В края на краищата как тъй ще изчезнеш, все трябва да си някъде. Но нямаше с какво, затова се върнахме в ракетата да вземем оръдия… И…
Лоу нерешително млъкна, сякаш се срамуваше да продължи нататък.
— Говори, щом си започнал! — подхвърли му нетърпеливо Гавон.
— Там е цялата работа! — въздъхна Лоу. — Сега, момче, пази си ума… Като влязохме в ракетата, представи би, намерихме те там легнал в ей това положение, в каквото си и сега.
Лоу ме гледаше така смаяно, сякаш сам не вярваше на думите си. Но кой знае защо аз никак не се учудих, всичко ми се виждаше съвсем естествено.
— Може и да сме полудели — каза Лоу с огорчение. — Но това е, което видяхме… Пък ти сега, ако искаш, вярвай, ако искаш, не вярвай…
Едно трето лице се надвеси над мен — Лусин. — Ти не му каза най-важното! — обади се той.
— Ах, да, наистина…
— В дясната ти ръка, Славин, ние намерихме ей тая хартийка — каза Лусин озадачено.
И той наистина ми подаде някаква съвсем обикновена хартийка. На нея с печатен текст, очевидно на машина, бе написано някакво изречение. Аз с усилие го зачетох:
„Запомни, човече, че когато си в лодката…“
Дори не го дочетох докрай. Изведнъж в съзнанието ми сякаш се отпуши някакъв бент и върху мен като водопад започнаха да се изливат образи, картини, спомени…
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ
Белият гущер
Повести и разкази
Съставител: Христо Стефанов
Редактори: Каталина Събева, Валентин Кържилов
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Паунка Камбурова
Българска, I издание
Дадена за набор на 25.Х.1984 г.
Подписана за печат на 7.III.1985 г.
Излязла от печат месец март 1985 г.
Формат 70x100/32 Изд. № 1821 Тираж 60112
Печ. коли 31 Изд. коли 20,07 УИК 19,03 Цена 2,50 лв.
ЕКП 9536221631 5605-61-85
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ София
с/о Jusautor, Sofia
Съдържание:
[[2894|Космосът на човека]] — предговор от Христо Стефанов
[[2888|В една тъмна нощ]]
[[2889|Историята на едно привидение]]
[[648|В един есенен ден по шосето]]
[[2891|Сините пеперуди]]
[[2869|Белият гущер]]
[[2893|Когато си в лодката]]
[[2868|Бариерата]]
Свалено от „Моята библиотека“
Последна редакция: 2007-05-29 19:47:03