Колкото повече се проточваше заседанието, толкова по-неспокоен ставаше Болд. Четейки между изречените думи, на него започна да му прилошава от налагащото се убеждение, че температурата на пожара е била толкова висока именно за да ликвидира всякакви доказателства как е възникнал. Още по-лошо, всичките шестима инспектори изглеждаха както смутени, така и изненадани от силата на този пожар.

В присъствието на всички Бейън резюмира обсъжданията заради Болд и двамата му детективи.

— Ето как стоят нещата, сержант. Имаме първоначален пламък, документиран като лумване, не като избухване. Това е обезпокояващо, защото изключва много голяма група от познатите запалителни вещества. Като се добавят към това показанията на очевидеца за височината на първоначалния пламък и че този пламък е бил определено тъмночервен на цвят, смятаме, че трябва да се насочим към течни запалителни вещества. Можем да направим и няколко по-конкретни предположения, но няма да го направим. По-разумно е да изпратим каквото сме събрали в щатската съдебна лаборатория и да ги тестваме за въглеводороди. А това може да ни насочи към използвано специфично гориво — запалително вещество — което на свой ред може да подскаже на Джон и Боби към кои търговци и разпространители на подобни материали да се насочат. — Ла Моя и Гейнис кимнаха. Гейнис си записа нещо. — Освен това ще активизираме всички доносници, с които разполагаме. Подпалвачът ще се похвали — обикновено така правят — и ще го закопчеем. Междувременно ще се постараем да извлечем нещичко и от останалото, събрано от пожара.

— Какво е то? — попита той.

Бейън изгледа колегите си, после хвърли снизходителен поглед към Болд, сякаш да се даде разяснения на един лаик беше по-скоро досадно, отколкото си струваше — такова впечатление се създаде у Болд, който веднага обаче се коригира, предполагайки, че Бейън не искаше да говори повече за това, което беше събрано, защото то го безпокоеше. Което се потвърди от следващите думи на Бейън:

— Бих предпочел да изчакаме и да видим какво ще ни кажат от лабораторията, но работата е следната: събрахме малко натрошени остатъци от бетоновите основи, нищо и половина. Струите вода при потушаването на пожара са отмили доста от отломъците, а и голяма част от тях не могат да се използват, след като са попили вода. Но това, с което разполагаме, е шлака от тежки метали — каквито се очакваше да играят роля при такъв пожар. Разполагаме и с малко синкав бетон, взет точно от мястото, намиращо се под средата на къщата — откъдето смятаме, че е започнал огънят. Много лоша работа е този синкав бетон. Такова нещо не ни се искаше изобщо да намираме, защото това значи, че горенето е било при температура над хиляда градуса. Ако това се окаже вярно, отпадат още маса познати запалителни вещества и, да си кажа честно, нещата излизат извън рамките на нашата компетентност.

— Да се обърнем към специализираното звено по палежите към ФБР — предложи друг от пожарните инспектори.

Бейън се съгласи.

— Аха, може да повикаме и федералните или да изпратим материала в лабораторията им в Сакраменто. Да видим те какво имат да ни кажат.

— Значи според вас — предположи на глас Болд — зоната на започване на пожара е необичайна.

Двама от специализираното звено към експертната група към градския съд се разсмяха силно.

Бейън каза:

— Би могло да се нарече и така. Да.

— И предлагате да го отнесем към пожарите от съмнителен произход.

— Определено. Било е чист палеж, сержанте.

Болд съобщи на участниците в заседанието:

— Проверяваме бившия съпруг на предполагаемата пострадала, евентуални приятели, работодател, съседи и за застрахователни полици. Все ще изровим някой подозрителен, а щом това стане, ще пратим някой от твоите момчета да провери какво има в гаража му.

— Няма да се отървеш от доброволци — отвърна Бейън и заради останалите. — Подпалвачът наистина си е разбирал от работата — допълни той.

Останалите кимнаха.

Болд настръхна вътрешно от мисълта, че един подпалвач може да бъде наречен талантлив.

— Жената е била и майка. Знаехте ли? Има седемгодишно момче.

— Да не е изгоряло и то в пожара? — ахна един от инспекторите, а лицето му пребледня.

Не беше трудно да се разпознаят бащите сред присъстващите.

— Не. Бил е при баща си, слава богу — отвърна Болд. Той си представи собствения си син Майлс насред пожара. — Слава богу — промърмори отново.

Бейън каза:

— Пращаме материала в лабораторията и да видим какво ще излезе. Още е невъзможно да се направи окончателна преценка. Засега всичко е в ръцете на лаборантите.

— Ние ще продължим с проверките — уведоми ги Болд. — Може нещо да изпадне оттам.

Членовете на специализираното звено по палежите към експертната група кимнаха, но един от детективите на Болд — Джон Ла Моя, не изглеждаше много въодушевен.

— Джон?

Болд се почуди дали той не иска да се откаже от по-нататъшна работа по случая.

— Няма нищо — отвърна Ла Моя.

Не беше нищо и Болд го знаеше. Нарастващо чувство на тревога го заля, докато се връщаше в кабинета си, където в негово отсъствие се бяха натрупали телефонни обаждания също като падащите листа навън.

— Лейтенант Болд? — прозвуча мъжки глас, бъркайки ранга му.

— Не ми е до шеги — отряза го Болд, предполагайки, че Ла Моя е подучил поредния новобранец да се измайтапи с него.

Обърна се и видя, че не е поредният новобранец. Беше един от четиримата пожарни инспектори от експертната група. Не си спомняше името на този мъж. Беше с брада и мустаци. И големи зъби. От скандинавски произход, реши Болд. Сержантът стана от стола си и коригира ранга си. Двамата мъже си стиснаха ръцете. Дясната ръка на пожарния инспектор беше твърда и мазолеста. Беше с накриво прикрепена значка на посетител. От колана му висеше пейджър, ботушите му бяха от дебела кожа. Косата му беше много ниско подстригана, ръкавите му — навити. Представи се като Стивън Гарман.

— От кой район си? — попита Болд.

Гарман отвърна:

— Дружина Четири — Баяр, „Грийнууд“.

— Мисля, че заседанието мина добре — поде Болд.

— Аха. Така предполагам — отвърна неспокойно Гарман.

— Не и според теб ли? — опита Болд да изясни.

— Виж какво, сержант — започна инспекторът, натъртвайки на думите, — ние работим много, а ни плащат малко. Звучи ли ти познато? Понякога свързваме точките, а понякога — не.

На Болд изобщо не му стана забавно. Искаше му се Гарман просто да продължи.