Шрифт:
Еди се засмя глухо.
— Майната ти. Погледни ме, аз умирам. Всеки ден ме боли. Нима можеш да ми причиниш нещо, което вече не ме е сполетяло?
Внезапно на мястото на свирката се появи сребрист, остър метал, когато мъжът стана и се надвеси над Еди. На Еди му се стори, че вижда и други фигури, струпани зад гърба му, хора с кухи очи и тъмни уста, които хем бяха тук, хем ги нямаше.
— О, сигурен съм, че ще измисля нещо прошепна Колекционера.
В полунощ барът почти се изпразни. Прогнозата за времето обещаваше още сняг след полунощ и повечето хора бяха предпочели да си тръгнат рано, вместо да рискуват да шофират в снежната буря. Джаки и братята Фулки останаха и масата пред тях бе отрупана с бутилки, но другите клиенти вече ставаха и се обличаха. Двама мъже в другия край на заведението поискаха сметката, пожелаха ми лека нощ и си тръгнаха. На плота остана само един човек. Жената беше дошла с група ченгета от Портланд по-рано вечерта, но остана, след като те си тръгнаха, извади книга от чантата си и сега тихо си четеше. Никой не я безпокоеше. Беше дребна, тъмна и красива, но излъчваше нещо, което караше дори едрите бейзболисти да стоят на разстояние. Въпреки това ми изглеждаше позната отнякъде. Отне ми известно време, но после си спомних. Тя вдигна поглед и видя, че я зяпам.
— Добре, тръгвам си — каза.
— Не се налага — отговорих. — В петък вечер персоналът обикновено остава да пийне и може би дори да хапне по нещо. На никого не пречиш. — Посочих чашата с червено вино до дясната й ръка. Беше останала само една глътка. — Да ти налея ли още? Заведението черпи.
— Не е ли незаконно след работно време?
— Ще ме издадете ли, полицай Мейси?
Тя сбърчи нос.
— Значи знаеш коя съм?
— Четох за теб във вестника, а и съм те виждал няколко пъти. Участваше в онази работа в Убежището.
— Ти също.
— Само периферно. — Протегнах ръка. — Приятелите ме наричат Чарли.
— А моите ме наричат Шарън.
Ръкувахме се.
— Поряза се, докато се бръснеше ли? — кимна тя към превръзката ми.
— Малко съм вързан в ръцете — отговорих.
— Кофти за барман.
— Затова напускам. Тази вечер само помагам на стар приятел.
— И какво ще правиш?
— Каквото правех преди. Отнеха ми разрешителното за известно време, но скоро ще ми го върнат.
— Да му мислят злосторниците — каза тя. Усмихваше се, но очите й останаха сериозни.
— Нещо такова.
Смених чашата й с чиста и й налях от най-хубавото калифорнийско вино в заведението.
— Ти няма ли да ми правиш компания? — попита тя и думите й ми прозвучаха като обещание за нещо в бъдещето, за нещо повече от питие в слабо осветен бар.
— Разбира се, с удоволствие — отговорих.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5781
__Издание:__
Джон Конъли. Отмъщение от отвъдното
Редактор: Марта Владова
Художник на корицата: Буян Филчев
Коректор: Станка Митрополитска
Компютърен дизайн: Калина Павлова
ИК „Прозорец“, София, 2009
ISBN: 978–954–733–634–6