— Ако те задържат за обида на съда, ще ти се стъжни. Ако се повтори, с теб е свършено.

Но тя нямаше да позволи да се случи отново. Когато се върнеха в съда, тя щеше…

Ужас!

Нещо се беше залепило отпред на велурената й обувка.

Парче тоалетна хартия!

С погнуса го изчисти с подметката на другата обувка. Още някоя гадост?

— Хей, Лорд, ще постоим тук доста време — пак този дразнещ глас от другата килия. — Така че ето някои основни правила. Когато на единия му се допишка, другият се обръща с гръб.

Тя хвърли поглед към голата метална тоалетна чиния.

Да бе! Да клекне над тази тенджера за фондю, дето бъка от бактерии!

Не отговори, а той каза:

— Още ли си тук, или се изпари? — Някъде навътре в стените водопроводните тръби загъргориха и водата изклокочи. — Както искаш, ама аз трябва да източа бойлера.

„Какъв кретен!“

Соломон е от мъжете, на които се натъкваш из баровете и фитнес залите, помисли си тя, толкова тъпи, че си въобразяваха, че са едновременно остроумни и очарователни.

— Не надзъртай — каза той.

„Тези мъже са истинска напаст и огромен процент от тях стават адвокати.“

— Свалям си ципа…

„Мили Боже, прещипи му скротума, захвани му топките!“

— Аааа… — въздъхна той, а струята заби по чинията като градушка по покрив. — Деветдесет и девет бутилки бира на стената — запя той. — Деветдесет и девет бутилки бира…

— Не знаех, че още правят мъже като теб — каза Виктория Лорд.

Влизам й под кожата, помисли си Стив. Много ясно, че още пробутваше стария номер „Аз съм силна, аз съм недостъпна, аз съм жена“, но той усещаше промяна в настроението й.

Имаше нещо различно у свадливата госпожица Лорд. Нямаше нищо общо със съдебните стенографки, с които обикновено се срещаше. Тихи, доста покорни жени, които записваха онова, което чуваха. Нито пък с набедените модели, чийто мозък се беше изпържил от светкавиците на фотоапаратите.

Спомни си как огледа залата, когато Виктория стана и се обърна към съдията. Всички участници — от неговия клиент измамник до задрямалия пристав — бяха приковали поглед в нея. Съдебни заседатели, съдии, ченгета, надзиратели, затворници, чиновници, обществени защитници. Мамка му, всички _нея_ гледаха, дори когато _той_ говореше. Да, тя беше естествена, имаше магнетично излъчване, което не се учеше в правния факултет.

„Май не съм виждал по-добър новобранец прокурор.“

Разбира се, имаше ограничена прокурорска нагласа, но той можеше да я промени, стига веднъж да му прости, че я беше нахендрил в ареста за обида на съда. Не че имаше нещо против затвора. За него тази два на два метра беше уютен втори дом, временно убежище с изглед към река Маями през решетките на прозореца. Хей, трябваше да сложат името му на вратата, като на луксозна ложа на стадион „Про Плейър“! С нотка на съжаление той надраска на стената: „Господин Стивън Соломон

вече девет години раздава ритници на държавата

Обадете се на тел. VBE-FREE, 822–3733“

Стив предпочиташе да защитава наистина невинни, но къде да ги намери? Ако хората не лъжеха, мамеха или крадяха, той щеше да гладува, вместо да оправдава хора като докера от пристанището на Маями, който работел извънредно и от време на време отмъквал по каса уиски. Стив обикновено си избираше, както сам ги наричаше, „честни престъпници“, натъкнали се на технически формалности, които нямаше да бъдат незаконни в едно общество от сорта на „живей си живота и остави и другите да си живеят“. Дребни мошеници, проститутки или предприемачи като днешния му клиент Аманчо Педроса, който внасяше екзотични животни с нехайно подминаване на закона.

Стив надникна в клетката на Виктория. Тя отново крачеше напред-назад като затворена тигрица. С преметнат върху ръката шит по поръчка кариран жакет. Скъпи дрехи, сигурен беше, но неподходящи за пред съдебни заседатели. Високата яка подчертаваше… е, сковаността й. Трябваше да зареже този пуритански вид, да си сложи нещо с отворени ревери и ярка блуза отдолу. Полата беше добре, малко по-опъната, отколкото очакваше от прокурор новобранец. Хубав задник за толкова плоска жена.

— Какво ще кажеш, като излезем да се забием в „Бейсайд“ и да ударим по няколко маргарити? — предложи Стив.

— По-скоро бих пила от тоалетната чиния.

Поддържа дистанция, помисли си той. Нормално, делото още не беше приключило.

— Добре, да почакаме до произнасянето на присъдата. Победа или загуба, ще те черпя тапас*.

[* Испанско блюдо, често безплатно към напитка. — Б.пр.]

— По-добре да умра от глад.

— Може и да не знаеш, но през годините съм наставлявал доста млади прокурорки.

— Знам, че си спал с няколко. И си преравял куфарчетата им посреднощ.

— Не вярвай на всичко, което чуеш в кафенето.