Глътна си езика баба. Три пъти очите си разтърка, да не сънува, а че се хвана да брои. Броихме, каквото броихме, като преброихме всичко — загребах с двете шепи каймета и ги тръснах в скута на жената.
— На ти, жена! Туй е — казвам — за шивачката, а пък туй, бабо, е за тебе, че да запомниш кога светът . си е събувал потурите! дадох и на нея две пачки.
И Алито не забравих. Плащах му надница да ми трака машата, че той ми отвори очите къде е на прасето гъдела и ме отърва от „Бакиш”.
Алито много хубаво тракаше машата. Шията му беше крива, гуглата му — на парцали, но каквото хванеше — работеше го с мерак. Само дето не можеше хубаво да каже „ледена”, ами все викаше:
