— Пръстите на дясната ръка на жертвата отворени ли бяха, или затворени?

— Ъ-ъ-ъ… струва ми се, че бяха отворени. — Ендърби преглътна мъчително.

— Още малко, господин Ендърби. Жертвата е била преместена още преди да дойде фотографът, така че всичко, с което разполагаме, са вашите спомени.

Той избърса чело с опакото на ръката си.

— Левият крак навътре ли беше обърнат, или навън?

— Навън.

— А десният?

— Навътре.

— Сигурен ли сте?

— Съмнявам се, че някога ще забравя. Тялото беше някак си усукано.

— Как така?

— Общо взето лежеше с лицето надолу, но краката бяха почти кръстосани.

Актът на говорене изглежда помагаше на Ендърби да се вземе в ръце. Май щеше да се окаже добър свидетел.

— А кръвта по обувките ви? Как се е озовала там?

Ендърби погледна надолу и очите му се разшириха.

— О! Аз… Втурнах се да помагам.

Уважението на Хейуърд към младия човек леко се покачи.

— Опишете действията си.

— Да видим… Стоях ето там, когато я видях. Спрях се, после затичах, коленичих, проверих за пулс и предполагам, че точно тогава… съм стъпил в кръвта. Имах кръв и по ръцете, но я измих.

Хейуърд кимна и добави тази информация към мисловната реконструкция, която си изграждаше.

— Имаше ли пулс?

— Не мисля. Бях задъхан, трудно ми е да кажа. Пък и всъщност не съм много добър в меренето на пулс. Първо позвъних на охраната…

— В будката на пазачите?

— Да, съвсем наблизо. После опитах с дишане уста в уста, но гардът пристигна след минутка.

— Името му?

— Роско Уол.

Хейуърд кимна на един от детективите да си запише.

— Тогава дойдоха парамедиците. И станах излишен.

Хейуърд отново кимна.

— Господин Ендърби, ако обичате останете с детектив Хардкасъл за няколко минути. Може би ще имам още въпроси.

Тя се върна в първата зала на изложбата, огледа се и бавно тръгна назад. Тънкият слой дървен прах по пода, при все че беше поразбъркан, пазеше следи от борбата Тя се наведе, за да огледа по-добре малките пръски кръв. Кратък мисловен анализ й помогна да си изгради доста добра обща представа за случилото се. Убитият е бил причакай в първото изложбено отделение на залата. Може би дори е бил преследван от отсрещния край на изложението — бяха й казали, че има задна врата, въпреки че са я заварили заключена. Изглежда са се обикаляли един друг известно време. След това убиецът го е сграбчил, завъртял го е настрани и с шеметно движение е забил ножа…

Тя затвори за миг очи като визуализираше хореографията на убийството.

Когато ги отвори, погледът й попадна върху една малка капчица по-встрани, която бе забелязала при първата си обиколка на отделението. Приближи се и клекна да я разгледа: кървава капчица с големината на стотинка. Кротка малка капчица, която изглежда бе паднала вертикално от неподвижен предмет на височина от около метър и половина.

Тя я посочи.

— Ханк, искам да вземете цялата капка заедно с дъската от пода и така нататък. Първо да се фотографира на място. Искам също така ДНК-анализ. От днес за вчера. И го прекарай през всички бази данни.

— Разбира се, капитане.

Тя се огледа, а очите й пробягаха по допирателната на тебеширения контур през самотната капчица кръв до отсрещната стена. Там съзря голяма вдлъбнатина в новото дървено покритие на пода. Очите й рязко се присвиха.

— И, Ханк?

Той я погледна очаквателно.

— Струва ми се, че ще откриеш оръжието на самата жертва зад онова дървено сандъче.

Мъжът се изправи, запъти се натам и надникна отзад.

— Да ме вземат мътните!

— Какво е? — попита Хейуърд.

— Резец за картон.

— Кръв?

— Засега не виждам.

— Прибери го при уликите и направи всички възможни тестове. И го сравни с кръвта, която току що намерихме. Готова съм да заложа и последния си долар, че ще откриеш съвпадение.

Стоеше там и някакси не й се искаше да отмести очи от сцената, но изведнъж й хрумна нещо.

— Повикайте Ендърби.

Миг по-късно детектив Хардкасъл се върна. Ендърби го следваше по петите.

— Казахте, че сте правили на жертвата изкуствено дишане?

— Да, капитане.

— Предполагам, че сте го разпознали?

— Нея, не него. Да, познах я.

— Кой беше?

— Марго Грийн.

Хейуърд застина, застанала нащрек.

— Марго Грийн?

— Да. Доколкото знаем е била тук като докторант. Както и да е, сега се е върнала, за да стане главен редактор на…

Гласът му се сля с околните шумове. Хейуърд вече не слушаше. Беше се върнала назад преди няколко години — към убийствата в метрото и известните размирици в Сентръл Парк, когато все още беше най-ниско в йерархията и към онази Марго Грийн, която бе срещнала тогава — младата, решителна и страшно смела жена, която бе рискувала живота си и бе помогнала за разкриването на случая.