Шрифт:
— Веднага ли искаш отговор?
— Моментът е подходящ за решение.
— Щом искаш отговор незабавно, ще трябва да кажа…
Той погледна усмихнатото й лице и искриците, които винаги трептяха в очите й, после си представи как през следващите трийсет години от живота си ще трябва да се рови до затъпяване из скучни документи. Сви рамене и каза:
— Май ще трябва да се съглася.
Стиснаха си ръцете.
— Добре — каза развълнувано тя. — Чакай, трябва да го направим както му е редът.
Тя изтича до джипа, отвори вратата и отвътре изпаднаха чифт щеки и сноуборд.
— Дано кабинетът ти да е по-спретнат от колата — каза Кинг.
— О, ще бъде, Шон. В професионалния си живот съм отлично организирана.
— Аха… — промърмори недоверчиво той.
Тя натъпка нещата обратно в купето и се върна при него с бутилка шампанско и две чаши.
— Преотстъпвам честта на теб — каза тя и му подаде бутилката.
Той погледна етикета, после изстреля тапата.
— Добър избор.
— Как няма да е добър при тази цена.
— И как ще наречем славната агенция? — попита Кинг, докато наливаше шампанското.
— Мислех си… „Кинг и Максуел“.
Кинг се усмихна.
— Първо възрастта, после красотата?
— Нещо такова — отвърна тя.
Той й подаде чаша шампанско.
— За Кинг и Максуел — каза Мишел. И двамата тържествено се чукнаха с пълните чаши.
БЛАГОДАРНОСТИ
На Мишел, моя първа почитателка, най-близка приятелка и любима за цял живот. Без теб нямаше да стигна дотук.
На Рик Хорган, който за пореден път чудесно се справи с редакторската работа. Струва ми се, всеки от нас има за какво да почерпи.
На Морийн, Джейми и Лари — за помощта и подкрепата.
На Тина, Марта, Боб, Том, Конан, Джуди, Джаки, Еми, Джери, Карин, Катрин, Мишел, Кандис, на всички от семейството на „Уорнър Букс“ — за неизменната готовност да направят още едно допълнително усилие за моя успех.
На Арън Прийст, моя пътеводна светлина по много и различни пътища.
На Мария Рейт — за задълбочените коментари.
На Луси Чайлдс и Лиса Ербах Ванс — за това, че дискретно дърпахте конците в правилната посока.
На Дона, Робърт, Айк, Боб и Рик — за помощта и ценния ви принос.
На Нийл Шиф — за твоята мъдра намеса.
На доктор Моника Смиди — за всички твои забележки и професионална задълбочеаюст. Високо ценя твоя вдъхновяващ ентусиазъм.
На доктор Марина Стейджич — за помощта ти във всяко едно отношение. Разговорите с теб бяха възхитителни.
На Дженифър Стайнбърг — задето за пореден път разнищи множество въпроси.
На моята приятелка, прекрасната доктор Катрин Брум — за търпението да отговори на всичките ми въпроси.
На Боб Шуле — за неговото приятелство, професионална помощ, за търпението да прочете началните варианти и да предложи безброй добри съвети.
На Линет и Дебора — за това, че не допуснаха „начинанието“ да се отклони от набелязаната цел.
И накрая моите благодарности на всички пътници от влака „Асела“ на „Амтрак“, които навярно са дочули как обсъждам с различни експерти зловещите обрати в сюжетната линия и са се ужасили от моите на пръв поглед сатанински цели.
Информация за текста
David Baldacci
Split Second, 2003
Сканиране и разпознаване: Теодора, 2008
Редакция: ultimat, 2008
Издание:
Обсидиан, София, 2003
ISBN 954–769–058–2
Худ. оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“
Последна редакция: 2008-11-25 16:00:00