— Добре, отхвърляме политическите сметки и враговете от службата му като прокурор. Остават чисто финансовите мотиви. Заслужава ли си да поемат такъв риск заради него?

— Лично заради него — не. Както казах преди, роднините на жена му имат пари, но не са рокфелеровци. Биха могли да платят най-много един милион долара.

— Е, звучи внушително, но днес един милион не е чак такава сума, както някога.

— О, как бих искала да проверя на практика — подметна Джоун и пак се наведе над папката. — Политическата партия на Бруно разполага със солидни фондове, но пак се връщаме на основното: има далеч по-изгодни мишени, и то немалко.

— При това без охрана от тайните служби.

— Именно. Сякаш онези, които отвлякоха Бруно, са го сторили заради…

— Заради предизвикателството? — прекъсна я Кинг. — За да докажат, че могат да натрият носа на тайните служби?

— Да.

— Трябва да са имали вътрешен осведомител. Човек от екипа на Бруно.

— Имам някои предположения. Ще трябва да ги проверим.

— Чудесно. Но най-напред искам набързо да си пусна един душ.

— Изглежда, изследването на миналото не е много чисто занимание — сухо подхвърли Джоун.

— Много си права, ще знаеш — отвърна той и се отправи към горния етаж.

Тя подвикна след него:

— Сигурен ли си, че искаш да ме оставиш сама. Може да скрия в чекмеджето при чорапите ти атомна бомба и тогава вече наистина ще загазиш.

Кинг влезе в спалнята си, щракна лампата в банята, пусна душа и започна да си мие зъбите. Обърна се да затвори вратата, в случай, че на Джоун отново й хрумнат смахнати идеи.

Когато тръгна да излиза, той усети, че вратата е по-тежка от обичайното. Много по-тежка, сякаш на нея висеше нещо. В кръвта му мигновено нахлу адреналин. Побутна по-силно и я проследи с любопитство. Тласкана от инерцията и увеличеното тегло, вратата стигна до края и се захлопна. Кинг обаче дори не чу звука от удара в рамката. Цялото му внимание бе приковано към необикновената тежест върху вратата на банята.

В живота си бе виждал немалко тревожни гледки. Но видът на бившата му клиентка Сюзан Уайтхед, увиснала на вратата на банята с нож в гърдите и изцъклила насреща му мъртви очи, едва не го повали на пода.

Един час по-късно Кинг седеше на стъпалата, докато криминалистите привършваха работата си, а санитарите отнасяха трупа на Сюзан Уайтхед. Полицейският началник Уилямс се приближи до него.

— Свършихме, Шон. Изглежда, че е била убита около пет тази сутрин. По това време излиза на разходка. Което обяснява липсата на кръв по пода на банята. Изтекла е някъде другаде. Имаш ли какво да ми кажеш?

— Не бях тук. Току-що се връщам от Северна Каролина.

— Нямах предвид това. Не намеквам, че тиси убил мисис Уайтхед.

Лекото натъртване върху думата „ти“ накара Кинг рязко да вдигне глава.

— И не съм поръчал да я убият, ако това намекваш тъй деликатно.

— Просто си върша работата, Шон. Дявол да го вземе, при тоя взрив от престъпност в района засега никой не е извън подозрение. Надявам се да ме разбереш. Знам, че мисис Уайтхед е твоя клиентка.

— Бешемоя клиентка. Уредих последния й развод, това е всичко.

— Добре, ще те питам направо, защото и без това из града се шушука. — Кинг го изгледа въпросително. — Говореше се, че ти и мисис Уайтхед… нали разбираш, че се срещате. Имаше ли такова нещо?

— Не. Тя може и да е искала връзка, но аз не.

Уилямс сбръчка чело.

— Какъв ти е проблемът? Такава невероятна жена…

— Тя искаше между нас да има нещо, а аз не. Точка.

— И нищо повече, сигурен ли си?

— Накъде биеш всъщност? Да не би да градиш обвинение върху това, че съм убил жената, защото не искам да се срещам с нея? Стига глупости!

— Знам, че звучи безумно, но… хората говорят какво ли не.

— Особено по тия места.

— А мисис Уайтхед беше видна личност. Имаше много приятели.

— Платениприятели.

— На твое място бих се въздържал да говоря такива неща, Шон. Наистина. — Той повдигна найлоновото пликче, съдържащо бележката, която бяха открили върху гърдите на мъртвата Сюзан. — Имаш ли някакви идеи за това?

Кинг погледна бележката и сви рамене.