Драматичен разказ за преданост, предателство и политика, за страстите и страданията, белязали живота на Мери Стюарт, кралицата на Шотландия — един от най-трагичните, романтични и вълнуващи женски образи в световната история, представен от авторката на „Другата Болейн“.
Романите на Филипа Грегъри са сред десетте най-продавани книги в Обединеното кралство и Съединените щати.
„Другата кралица“ е посветен на годините, които Мери Стюарт преживява в плен. Бягайки от бунтовниците в Шотландия, Мери се доверява на обещанието на братовчедка си Елизабет за убежище, но се оказва затворничка на Джордж Талбот, граф Шрусбъри и властната му съпруга, Бес от Хардуик.
Новобрачните приемат обречената кралица, сигурни, че ролята на нейни домакини и тъмничари може да им донесе единствено полза. За свой ужас те откриват, че домът им се превръща в епицентър на интриги срещу Елизабет, а бракът им е застрашен от безнадеждната страст на Джордж към красивата млада кралица. Но ако предаността му към кралицата на Англия бъде изместена от любовта му към кралицата на шотландците, той ще отиде на ешафода.
Английските лордове заговорничат с Испания и графовете от Севера, за да освободят Мери — този заговор ще бъде най-голямата заплаха, пред която Елизабет се е изправяла. Но тогава великият шпионин Сесил залага капан, за да улови всички тях, като отправя кралицата на шотландците по пътя й към нейната смърт във Фодърингей.
Това е историята на две съпернички, борещи се за един мъж, на две кралици, съревноваващи се за надмощие, и на една забележителна жена, която е готова по-скоро да умре, отколкото да отхвърли принципите си или нуждата си от свобода.
Есента на 1568 г., Чатсуърт Хаус, Дербишър: Бес
Всяка жена трябва да се омъжи разумно и изгодно, тъй като нейният съпруг ще я представлява и ще бъде нейно огледало, по-видимо от входната врата на дома й, до края на живота си. Ако избере нехранимайко, всичките й съседи ще я избягват като бедна жена; хване ли си някой херцог, ще я наричат „Ваша светлост“ и всички ще бъдат нейни приятели. Тя може да е благочестива, може да е начетена, може да е остроумна и мъдра и красива: но ако е омъжена за глупак, тя ще бъде „горката жена на онзи глупак“ до деня на неговата смърт.
А аз имам всички основания да зачитам собственото си мнение по въпроса за съпрузите, тъй като съм имала трима, и всеки от тях, Бог да ги благослови, ми послужи като стъпало за издигане към следващия, докато се сдобих с четвъртия, моя граф, и сега съм „нейна светлост графиня Шрусбъри“: не познавам друга жена, която да се е издигнала толкова. Аз съм това, което съм днес, понеже направих най-доброто, на което съм способна, и получих най-добрата цена за онова, което можех да предложа за продан. Аз съм жена, издигнала се благодарение на собствените си усилия жена, издигнала се сама, шлифовала се и продала се сама и се гордея с това.
В действителност няма жена в Англия, която да се е справила по-добре от мен. Защото макар и да имаме кралица на престола, тя е там само благодарение на ловкостта на майка си и непригодността на другите потомци на баща си, а не благодарение на някакви собствени големи дарби. Ако държите някой Тюдор за разплод, още на втората зима ще го заколите за месо. Те са слаби, немощни създания, и тази кралица от династията на Тюдорите трябва незабавно да се омъжи и да сподели легло с някого и да роди деца, иначе страната ще бъде съсипана.
Ако не ни дари с едно хубаво протестантско момче, тя ще ни осъди на злощастия, защото ще бъде наследена от друга жена: млада жена, надменна жена, грешна жена, кланяща се на идоли папистка. Дано Господ й прости грешките и ни спаси от разрухата, която тя би ни донесла. Веднъж може да чуете една история за Мери, кралицата на шотландците, друг път — друга. Онова, което няма никога да чуете, дори и сто пъти да слушате, дори когато историята се разказва от нейни изпълнени с възхита обожатели, е историята за жена, която се ръководи от собствените си интереси, мисли за себе си и се омъжва така, както е най-изгодно за нея. Но тъй като в този живот една жена е просто собственост, тя би сторила добре, ако обмисля внимателно как да подобри положението си, как да се продаде на най-добра цена, и какъв да е бъдещият й собственик. Какво друго да прави? Да се остави да падне?
Жалко, че такава лекомислена млада жена трябва да бъде натрапена на мен и домакинството ми дори само за кратък престой, докато нейно величество кралица Елизабет реши какво трябва да се прави с тази изключително неудобна гостенка. Но на никой друг дом в кралството не може да се има доверие да я подслони и — да — да я опази така сигурно, както моят. На никой съпруг в Англия, освен на моя, не може да бъде поверена една такава танцуваща на неговата тераса Саломе. Единствено моето домакинство се управлява толкова дисциплинирано, че можем да осигурим на една кралица по рождение обстановката, която изисква, и сигурността, която тя трябва да има. Само моят съпруг-младоженец е толкова предано привързан към мен, че е в безопасност под един и същи покрив с такава изкусителка.
За тази договорка не знае още никой: тя беше решена тайно от моя добър приятел, секретаря на кралицата Уилям Сесил и мен. Още щом тази изгубила надеждите си кралица пристигна облечена в дрипи в Уайтхейвън, прогонена от Шотландия от своите разбунтували се лордове, Сесил ми прати по непознат вестоносец кратка бележка, за да попита дали бих я подслонила, и аз му изпратих отговор от една дума: „да“. Да, и още как! За мен е чест, че Сесил ми има такова доверие. Подобно доверие поражда най-големите предизвикателства, а големите предизвикателства носят големи награди. Този нов свят, създаден от Елизабет, е за онези, които могат да съзрат своите шансове и да се възползват от тях. Предвиждам почести и богатства, ако можем да подслоним тази родственица на кралицата и да я задържим близо до себе си. Сесил може да разчита на мен. Ще я пазя и ще се сприятеля с нея. Ще я подслоня и ще я храня, ще се отнасям с нея почтително и както подобава на кралска особа, и ще я пазя на сигурно място като птиче в гнездо до избрания от него момент, когато ще я предам невредима на неговия палач.
Есента на 1568 г., Хамптън Корт: Джордж
Не съм ничий агент. Не ми плащат, за да мисля по определен начин. Не съм наемен убиец. Не съм нито шпионин на Сесил, нито назначен от него екзекутор. От цялото си сърце и душа искам да не бях тук, в Лондон, заел се с тези ужасни дела, а у дома в Чатсуърт Хаус с моята скъпа невинна съпруга Бес, в скромната провинция и далече от заговорите и опасностите на кралския двор. Не мога да твърдя, че съм щастлив. Не мога да кажа, че това ми харесва. Но ще изпълня дълга си — Бог е свидетел, че винаги изпълнявам дълга си.
— Призован сте не за друго, а за да наредите смъртта на Мери, кралица на шотландците — изсъсква в ухото ми Томас Хауърд, когато ме настига в една галерия в Хамптън Корт. Затворили са капаците на прозорците, за да ги почистят, и мястото е обвито в сенки в здрача на ранната вечер. На портретите по стените сякаш са изобразен бледи слушатели, които се навеждат напред да ни чуят, когато Хауърд ме хваща под ръка, за да ме предупреди за опасности, от които вече се боя.
— Трябва да хвърлим подозрение върху нея. Само това. Не се заблуждавайте. Сесил реши, че тази кралица е заплаха за кралството още от мига на раждането й. Тя може и да си мисли, че е избягала от враговете си в Шотландия и е намерила убежище в Англия; но тя просто замени една опасност за друга. Сесил е решил, че тя трябва да умре. Това е третият му опит да я осъди. Ние трябва да бъдем неговите палачи, без собствено мнение.