С диаметър само три и половина пъти по-голям от слънчевия, неописуемо ярката лазурна звезда от спектралния клас В5 Ахернар светеше като двеста и осемдесет слънца. Космическият кораб, направил записа, се отдалечи встрани. Минали са вероятно десетки години път. На екрана възникна друго светило — ярка зелена звезда от клас S. Тя израстваше и светеше все по-силно, докато звездолетът от чуждия свят се приближаваше към нея. Мвен Мас помисли, че великолепният оттенък на светлината й би бил твърде по-красив през атмосфера. Сякаш в отговор на неговата мисъл върху екрана се появи повърхността на нова планета. Снимките са били правени с прекъсвания — екранът не показа приближаването към нея. Пред зрителите внезапно изникнаха високи планини, обгърнати от всички възможни нюанси на зелената светлина. Чернозелени сенки на дълбоки проломи и стръмни склонове, синкавозелени и лилавозелени огрени скали и долини, аквамаринови снегове по върховете и платата, жълтозелени, опалени от жаркото светило участъци. Малахитови рекички бягаха надолу към невидимите езера и морета, които се скриваха зад хребетите.

Равнина, покрита с обли хълмове, се бе разстлала нататък до края на морето, отдалеч наподобяващо блестящ лист зелено желязо. Кълбеше се гъст листак на сини дървета, по поляните цъфтяха на пурпурни ивици и петна непознати храсти и треви. А из глъбината на аметистовото небе като могъщ поток струяха златистозелени лъчи. Земните жители замряха. Мвен Мас се ровеше в своята необятна памет, за да определи точно разположението на зеленото светило.

«Ахернар е Алфа от Еридан, високо в южното небе, близо до Тукан. Разстояние — двадесет и един парсека… Връщането на звездолета със същия екипаж е невъзможно» — бърже преминаваха острите мисли.

Екранът угасна и видът на затворената зала, приспособена за размишления и съвещания на хората от Земята, се стори странен.

— Тая зелена звезда — отново прозвуча речта на председателя — притежава в изобилие цирконий в спектралните линии, а по размери е малко по-голяма от нашето Слънце. — Гром Орм бързо изреди координатите на циркониевото светило.

— В нейната система — продължаваше той — има две планети-близнаци. Те се въртят една срещу друга на такова разстояние от звездата, което съответствува на енергията, получавана на Земята от Слънцето.

Дебелината на атмосферата, съставът й, количеството вода съвпадат със земните условия. Такива са предварителните данни на експедицията от планетата ЦР519. Същите тези съобщения говорят за липса на висш живот върху планетите-близнаци. Висшият мислещ живот така преобразява природата, че е забележим дори за повърхностно наблюдение от летящ високо звездолет. Трябва да се смята, че той или не е могъл да се развие там, или още не се е развил. Това е необикновено рядка сполука. Ако там съществуваше висш живот, светът на зелената звезда щеше да бъде затворен за нас. Още през седемдесет и втората година от Епохата на Пръстена, преди три века, нашата планета предприела обсъждане на въпроса за заселване на планетите, на които имало висш мислещ живот, макар и недостигнал равнището на нашата цивилизация. Тогава било решено, че всяко нахлуване на подобни планети води до неизбежни насилия вследствие дълбоко неразбиране.

Ние знаем сега колко огромно е разнообразието на световете в нашата Галактика. Звезди сини, зелени, жълти, бели, червени, оранжеви; всички — водородно-хелиеви, но поради разнообразния състав на техните обвивки и ядра, наричани въглеродни, цинкови, титанови, циркониеви, с различен характер на излъчването, високи и ниски температури, нееднакъв състав на атмосферите и ядрата им. Планети с всевъзможен обем, плътност, състав и дебелина на атмосферата, хидросферата, разстояние до светилото, условия за въртенето. Обаче ние знаем и нещо друго: нашата планета с нейните седемдесет процента покрита с вода повърхност, в съвпадение до близостта със Слънцето, което излива върху нея огромна енергия, представлява не често срещана основа на живот, богат с биомаса и разнообразие на непрекъснати превръщания.

Затова животът у нас се е развил по-бърже, отколкото в другите светове, където е бил подтиснат от недостига на вода и слънчева енергия или от малките площи суша. И по-бърже, отколкото на планетите, прекомерно богати с вода. Ние сме виждали в предаванията по Пръстена еволюцията на живота върху силно залени планети, живот, който отчаяно се катери нагоре, по стълбата на стърчащите над вечната вода растения.

На нашата планета площта за събиране на слънчева енергия посредством хранителни растения, дървесина или просто термоелектрически инсталации е сравнително малка.

През най-древните периоди от земната история животът се е развивал по-бавно в блатата на ниските континенти в палеозойската ера, отколкото по високите континенти в кайнозойската ера, където се е водила борба не само за храна, но и за вода.

Ние знаем, че за да бъде животът изобилен и могъщ, е необходим определен процент на съотношение между водата и сушата и че нашата планета е близо до тоя най-благоприятен коефициент. Такива планети няма кой знае колко в Космоса и всяка от тях представлява неоценимо съкровище за нашето човечество като нова почва за неговото разселване и по-нататъшно усъвършенствуване.

Още отдавна хората са престанали да се боят от стихийно пренаселяване, което някога плашело прадедите, ала ние неотклонно се стремим към Космоса, като разширяваме все повече областта за разселване, защото това също е движение напред — неизбежният закон на развитието. Трудността в овладяването на планети, доста различаващи се по физически условия от Земята, е била така грамадна, че отдавна е породила проекти за заселване в Космоса върху специално построени гигантски съоръжения, подобни на многократно увеличени изкуствени спътници. Вие знаете, че един такъв остров е бил изграден в навечерието на Епохата на Пръстена — говоря за Надир, разположен на осемнадесет милиона километра от Земята. Там и сега живее малка колония хора… Обаче неуспехът на тия тесни, твърде ограничени вместилища за човешки живот е бил дотолкова очевиден, че трябва само да се удивяваме от нашите прадеди въпреки всичката смелост на техния строителен замисъл.