О, времена!

О, нрави!

Марк Тулий Цицерон

5

БЯГАМЕ В КРЪГ

Тежко е нали?

Тридесет години все да се поправяш

и накрая пак да те сполети,

туй от дето цял живот

се опитваш да избягаш!

Тежко, непосилно е дори!

Да реорганизираш уж държава,

а накрая след години в залата

творението също да стои и

да посреща лакоми овации!

Тежко е нали?

Днес да осъзнаваш,

че въртял си се от мрак та до зори

все в кръга на същата бандитска орда!

Тежко е нали?

Да строиш години демокрация

и накрая да установиш,

че редил си все едни и същи

орди от ласкатели!

Странно е и много май боли

да пресучеш днес душата

и за демокрация да обявиш

сбралата се в тази съща зала

старата позната орда,

с корупция владееща отново

нашата държавата!

21. 01. 2019

6

ЧУДО НЯКАКВО Е СТАНАЛО ТОГАВА

Чудо някакво е станало тогава,

българи да се сберат

и да вземат общо дело да решават,

България да изградят!

Чудо някакво е станало тогава,

чудо някакво, тук някой сътворил,

сбрал парчетата

на стара скъсана забрава

и от тях държава изградил.

Чудо някакво е станало тогава,

чудо някакво тук някой сътворил,

българи събрал под общо знаме

и от вековните мечти изстрадани,

туй петаче днес България

с духът им сътворил!

Кой тогава, как и с к‘во събра

българи, онези там, тогава,

все юнаци със мечти,

та духът да литне пак да се сражава,

да я има днешната държава

за децата им от бъдещите дни!

Чудо е било тогава,

чудото е и сега,

дето днес,

7

едни мечтите разпродават,

другите предъвкват и мълчат!

Идеалът днес го няма,

идеалът днес е разпилян,

идеалът там лежи забравен

между порции окраден блян!

Чудо някакво е станало тогава,

да забравят себе, род, пари,

само мисълта за Българска държава,

карала ги със кръвта си

да поливат родните земи!

Чудо някакво е станало тогава,

с чудо някой българи обединил –

обща кауза, обща цел –

да възродят вековната държава,

тази цел от егоизма личен,

взел та сътворил!

Чудо някакво е станало тогава,

българи да се сберат

и да вземат общо дело да решават,

българска държава да градят!

06. 09. 2018

8

ЖИВОТА ИНАЧЕ АЗ ВИЖДАМ!

Не си представям тъй живота,

прегънат в ъгъл да седя,

да тича покрай мен,

а аз усмихнат, безучастно,

полета му да следя!

Не си представям тъй живота,

да правят други

вместо мен деня,

а аз в ъгъла да чакам

комат насам да донесат!

Чета и мисля, мисля и чета

и туй което погледът ми вижда,

не е това ни перспектива,

ни денят, тоз дет

мечтите ми описват!

Да правя от мечтите бъднина,

нали за туй съм се родил,

да има от живота ми

останала пътека,

по нея в бъдещето

да вървя!

01. 11. 2018

9

ЗОМБИТА КРАЧАТ

Колко жива е държава,

за която мъртъвци

по списък глас подават?

Колко жива е държава,

за която легенди бъдещето обясняват?

Колко жива е държава,

която бандити по списък управляват?

Колко жива е държава,

на която дишането други

разрешават и управляват?