Шрифт:
и заделеното взе да си прибира!
Имаше костюм и плат!
После джобът взе
да се разпада на парчета!
А парчетата за плат си претендират!
Търкаха те всеки праг
в опит пак да ги приемат на банкета!
После тез парчета паднаха в калта!
Взеха с тях да лъскат пода,
по известните от тях
ползват да пропускат светлина
през прозорец за народа!
А прозорецът е пред стена!
Там – картина горда с боя
напукана от времето!
Тя показва как костюмът на народа
на пирон виси на мръсната стена!
Имало едно кълбо
с нишка тънка, здрава!
27. 10. 2018
21
НЯМА КАК ДА ГО ПРОСТИМ
Смазаха душите от начало,
долар, евро
мама, тати подмени,
търсим днес
остатък от държава,
а трески
под ноктите от нея
сал остават
кървави следи.
Смазаха мечтите от начало,
алчност, завист
полета на птица подмени,
по лице сълзи
оставят пътеки
на изгубените дни!
Смазаха сърцата от начало,
преклонената глава
хайдути замени,
по земята на България
спомен не оставиха
от великите ни дни!
Смазаха народа от начало,
мрак историята ни покри,
търсим оня спомен за полята,
22
пясък в устата ни хрущи,
докато спомена
за отминали сияйни дни
се опитваш да преглъщаш!
Смазаха душите от начало,
смазаха и малкото мечти,
смазаха мечтите за България –
туй, сърцето,
няма как да го прости,
опитът
държавата ни да се заличи!
17. 10. 2018
23
ТУК ЕВРОПА СЕ РОДИ
ПЕСове
нападнаха Балкана,
дето тук
Европа се роди!
Демокрацията в
ЕНПейци се изражда,
всякой гледа да отръфа
от балканските земи!
Нищо утешително не носи
тоз ламтеж
за слава и пари,
тази търговия
със живота на народа,
дето кара всеки
за живот
да си плати!
Перспективата комай е ясна!
Таз земя и
тоз народ
ще си вървят!
Щом остава тук да властва
алчността, дето
вижда от народа
сал купчинка пари!
24
ПЕСове заръфали месата,
ЕНПейци ни душат
и мълчи учудена земята
как от таз земя отрови се роят!
ПЕСове нападнаха Балкана,
дето тук Европа се роди!
30. 09. 2018
КОНДИЦИЯ
Държавата ни
никога не е била
в по-добра кондиция –
вървиш и даваш кеш
и на ръка,
законите оставяш
прах да дишат!
12. 11. 2018
25
ТАЗ ЗЕМЯ ТЪДЯВА
Този ЕС и тази страна!
Таз държава
и тишината тази!
Този народ
мъката му днес,
сега,
нищо не напомня
миналата слава!
Тази планина
и това поле!
Нивите, горите
тук покрити от забрава!
Оня дух
и обездвижените
днес нозе,
к‘во на българите
днес остана?
Тези хора
и онези светове,
и поколенията,
тичащи тъдява,
кой за тях помисли,
миг дори поне,
през цената
на продадената слава?
26
Оня свят
и нашето небе,
облаците сини,
дето носеха негата,
за родина, дом и род
и синьото море,
дето днес
тъгата пребивава!
Тоз ЕС и таз страна!
Таз държава
и нейната управа!
Този народ
мъката му днес,
сега,
нищо не напомня