Шрифт:
Той кимна по-скоро на себе си.
— Магистър Лорен?
Магистър Лорен беше блед и изглеждаше неестествено висок дори докато седеше.
— Кой пръв е провъзгласен за крал на Тарвинтас?
— Посмъртно? Фейда Калантис. Иначе това е брат му Джарвис.
— Защо е рухнала Атуранската империя?
Замълчах, объркан от въпроса. Никой от другите студенти не беше разпитван толкова нашироко.
— Ами, господине — бавно казах аз, за да спечеля няколко кратки мига, в които да помисля, — донякъде, защото крал Налто бил неспособен маниак с огромно его. Донякъде заради промените в църквата, която осъдила ордена на амирите, представляващ съществена част от силата на Атур. Донякъде причината била и в това, че войниците се биели в три различни завоевателни войни по едно и също време и високите данъци предизвикали бунт в земите, които вече били част от империята. — Наблюдавах изражението на магистъра, като се надявах, че той ще даде знак, когато реши, че е чул достатъчно. — Също така те намалили стойността на своите монети, подкопали общоприетия закон за желязото и се опълчили срещу Адем. — Свих рамене и продължих: — Но, разбира се, причините са били по-сложни от всичко това.
Изражението на магистър Лорен остана непроменено.
— Кой е най-великият човек, който някога е живял? — попита след кратко кимване.
Още един въпрос, в чийто отговор не бях сигурен. Замислих се.
— Илиен.
Магистър Лорен примигна веднъж безизразно.
— Магистър Мандраг?
Мандраг беше гладко избръснат и с гладко лице, а костеливите му ръце бяха изцапани с десетки различни цветове.
— Ако ти трябва фосфор, откъде ще го вземеш?
За момент гласът му толкова ми заприлича на гласа на Абенти, че отговорих, без да се замислям:
— От аптекаря!
Един от магистрите в другия край на масата се засмя и аз прехапах приказливия си език.
Мандраг леко се усмихна и немощно си пое дъх.
— Достъпът до аптеката е забранен.
— Мога да го получа от урина — бързо отвърнах аз. — Ако разполагам с пещ и достатъчно време.
— Колко от нея ще ти е необходимо, за да получиш две унции чист фосфор? — Той разсеяно изпука кокалчетата на ръцете си.
Спрях за момент, за да помисля, тъй като и това беше нов въпрос.
— Най-малкото сто и шейсет литра, магистър Мандраг, в зависимост от качеството на материала.
Настъпи дълго мълчание, докато той пукаше кокалчетата си едно по едно.
— Кои са трите най-важни правила на химика?
Това го знаех от Бен.
— Сложи ясен етикет. Мери два пъти. Яж другаде.
Той кимна, а на устните му продължаваше да играе лека усмивка.
— Магистър Килвин?
Килвин беше кеалдиш, широките му рамене и острата черна брада ми напомниха вида на мечка.
— Така — промърмори той и скръсти едрите си ръце пред гърдите си, — как ще направиш вечногоряща лампа?
Всеки един от останалите осем магистри направи някакъв жест на отчаяние или издаде някакво възклицание.
— Какво? — попита Килвин, като раздразнено ги огледа. — Това е моят въпрос и е мой ред да питам. — Той отново насочи вниманието си към мен. — И така — как би я направил?
— Ами — бавно казах аз, — вероятно бих започнал с някакво махало. След това ще го обвържа към…
— _Краем._ Не. Не по този начин. — Килвин изръмжа няколко думи и започна да удря с юмрук по масата, като всяко тупване на ръката му беше съпроводено от отривисто избухване на червеникава светлина, която избликваше от ръката му. — Без симпатия. Не искам _вечносветеща_ лампа. Искам _вечногоряща_.
Той ме погледна отново и ми се озъби, все едно имаше намерение да ме изяде.
— Литиева сол? — Попитах, без да се замислям, но после бързо размислих. — Не, натриево масло, което гори в затворен… не, по дяволите — смотолевих и накрая спрях — на останалите кандидати не им се бе наложило да се справят с въпроси като този.
Той ме прекъсна с кратко махване на ръка.
— Достатъчно. По-късно ще говорим за това. Елкса Дал.
Отне ми известно време, докато се сетя, че Елкса Дал е следващият магистър. Обърнах се към него. Той изглеждаше като първообраза на зловещия магьосник, който задължително присъства в толкова много лоши атурански пиеси. Сурови тъмни очи, слабо лице, къса черна брада. Като се има предвид всичко това, изражението му се оказа доста приятелско.
— Кои са думите за първото паралелно кинетично обвързване?
Бързо ги казах.
Той не изглеждаше изненадан.
— Какво беше обвързването, което магистър Килвин използва само преди малко?
— Капациторално кинетично светене.
— Какъв е синодичният период?
Погледнах го объркано.
— На луната ли?
Въпросът нямаше особена връзка с предишните два.
Той кимна.
— Приблизително седемдесет и два дни и една трета, господине.
Той сви рамене и се усмихна кисело, сякаш бе очаквал да ме хване неподготвен с последния си въпрос.