Бях развалил всичко. Всички неща, които бях казал, неща, които тогава ми се струваха много остроумни, сега ми изглеждаха като най-безсмислените брътвежи, които само един глупак би изрекъл. Вероятно се беше прибрала с въздишка на облекчение, че най-накрая се е отървала от мен.

Но тя се усмихваше, дори се смееше.

Не си бе спомнила първата ни среща по пътя от Тарбеан. Вероятно не й бях направил особено впечатление.

_Открадни ме_ — това бяха думите й.

Трябваше да проявя повече смелост и да я целуна накрая. Трябваше да съм по-предпазлив. Говорих твърде много, но казах твърде малко.

> 63.

> Разходки и разговори

Уилем и Симон почти си бяха изяли обеда, когато пристигнах на обичайното ни място в двора.

— Съжалявам — извиних се аз и сложих лютнята на паветата близо до пейката. — Наложи се да се пазаря.

Бях ходил от другата страна на реката, за да купя малко живак и торбичка морска сол. Последната ми беше струвала много скъпо, но този път по изключение не ме беше грижа за парите. Ако съдбата ми се усмихнеше, щях скоро да се издигна в йерархията на Рибарника, а това означаваше, че моите проблеми с парите също щяха да приключат скоро.

Докато пазарувах в Имре, уж случайно минах покрай странноприемницата, където беше отседнала Дена, но тя не беше там, нито в „Еолиан“ или пък в парка, където бяхме спрели да разговаряме миналата нощ. Въпреки това бях в чудесно настроение.

Катурнах калъфа на лютнята на едната му страна и го отворих, за да може слънцето да нагрее новите струни и те да се опънат. След това седнах на каменната пейка под пилона за знамето, близо до двамата ми приятели.

— И така, къде беше снощи? — някак твърде небрежно ме попита Симон.

Едва тогава се сетих, че тримата бяхме планирали да се срещнем миналата нощ с Фентон и да играем на ъгли.

Срещата ми с Дена ме бе накрала напълно да забравя за този план.

— О, господи, съжалявам, Сим. Дълго ли ме чакахте?

Той ме изгледа.

— Съжалявам — повторих аз, като се надявах, че изглеждам толкова виновен, колкото се и чувствах. — Забравих.

Сим се ухили и сви рамене.

— Не е болка за умиране. Когато разбрахме, че няма да се появиш, отидохме в „Библиотеката“ да пийнем и да се огледаме за момичета.

— Фентон ядоса ли се?

— Беше бесен — спокойно се включи в разговора и Уилем. — Каза, че следващия път като те види, ще ти отреже ушите.

— Нарече те празноглав е'лир, който няма никакво уважение към по-добрите от него — усмивката на Сим стана още по-широка.

— Направи някои изявления по отношение на роднините ти и сексуалните ти наклонности към животни — добави Уилем със сериозно лице.

— „… в расо на техлин“! — запя с пълна уста Симон.

След това така се разсмя, че се задави. Потупах го по гърба.

— Къде беше? — попита ме Уилем, докато Сим се опитваше да си поеме въздух. — Анкер каза, че си си тръгнал рано.

Осъзнах, че по някаква причина не исках да говоря за Дена.

— Срещнах един човек.

— Някой по-важен от нас? — попита ме Уилем с равен тон, който можеше да бъде възприет като някакъв сух хумор или пък критика.

— Едно момиче.

— Онази, която преследваш наоколо? — повдигна вежда той.

— Никого не съм _преследвал_ — възпротивих се аз. — Тя ме намери в „При Анкер“.

— Добър знак — рече Уилем.

Симон кимна с компетентен вид и след това вдигна очи нагоре с игрив проблясък в тях.

— Е, правихте ли заедно музика? — Той ме смушка с лакът и повдигна и спусна вежди няколко пъти. — Направихте ли някой малък дует?

Изглеждаше ми твърде смешен, за да се почувствам обиден.

— Нямаше музика. Тя просто си търсеше някой, който да я изпрати.

— Да я изпрати ли? — попита той с многозначителен вид и отново започна да мърда вежди.

Този път не ми беше толкова забавно.

— Навън беше тъмно — сериозно отвърнах аз. — Просто я придружих обратно до Имре.

— О! — разочаровано възкликна Сим.

— Тръгнал си си рано от „При Анкер“ — провлачи Уил. — А ние чакахме около час. Два часа ли ти трябват, за да отидеш до Имре и да се върнеш обратно?

— Беше дълга разходка — признах аз.

— Колко дълго е „дълго“? — попита Симон.

— Няколко часа — извърнах поглед аз. — Около шест.

— Шест часа? — повтори Сим. — Хайде стига, мисля, че имам право да науча повече подробности, след като ми надува главата за нея през последните два цикъла.