Студеният глас леко се забави преди последната дума, сякаш беше трудна за изричане.

Гласът идваше от мъж, който седеше малко встрани от останалите, скрит в сянката отвъд озареното от огъня петно. Макар че небето все още светлееше, обагрено от залеза, и между мястото, където седеше онзи, и огъня нямаше нищо, сенките го обгръщаха, гъсти като масло. Пламъците пукаха и танцуваха, живи и топли, синкави, но никакви отблясъци от светлината му не достигаха до мъжа. Сенките се сгъстяваха около главата му. Стори ми се, че мярнах дълбока качулка като онези, които носят свещениците, но под нея сянката беше толкова гъста, че сякаш гледах към дъното на кладенец посред нощ.

Синдер хвърли бегъл поглед към обвития в сянка мъж.

— Все едно си му пазач, Халиакс — сопна се той.

— _А ти май забравяш каква е целта ни_ — отвърна онзи, а студеният му глас стана по-остър. — _Или пък просто твоята цел се различава от моята?_ — Той изрече бавно последните думи, сякаш в тях се таеше някакво особено значение.

Арогантността на Синдер изчезна мигновено като вода, излята от ведро.

— Не — обърна се към огъня той. — Разбира се, че не.

— _Това е добре. Не ми се щеше да мисля, че дългото ни познанство клони към своя край._

— На мен също.

— _Би ли припомнил какви са нашите взаимоотношения, Синдер._ — В търпеливия тон на тъмния мъж се бе появила нотка на гняв.

— Аз… ти служа… — Синдер направи жест на помирение.

— _Ти си инструмент в моята ръка_ — меко го прекъсна онзи. — _Нищо повече._

В изражението на Синдер се появи сянка на предизвикателство. Той направи пауза, преди да заговори:

— Бих…

— _Ферула_ — мекият глас беше станал твърд като рамстонска стомана.

Живачната грациозност на Синдер изчезна. Той се олюля, а тялото му се скова от внезапна болка.

— _Ти си инструмент в моята ръка_ — студено повтори гласът. — _Повтори го._

За момент Синдер ядно стисна челюсти, след това се сви конвулсивно и изрева, като звучеше по-скоро като ранено животно, отколкото като човек.

— Аз съм инструмент в твоята ръка — задъхано изрече той.

— _Господарю Халиакс._

— Аз съм инструмент в твоята ръка, господарю Халиакс — поправи се Синдер и, разтреперан, падна на колене.

— _Кой познава вътрешните извивки на името ти, Синдер?_ — думите бяха изречени бавно и търпеливо, като от учител, който повтаря забравен урок.

Синдер обви тяло с треперещите си ръце, затвори очи и се прегърби.

— Ти, господарю Халиакс.

— _Кой те пази от амирите? От певците? От ситите? От всичко на света, което би те наранило?_ — запита го Халиакс кротко и учтиво, сякаш наистина беше любопитен да чуе отговора.

— Ти, господарю Халиакс. — Гласът на Синдер беше прорязан от мълчалива болка.

— _И на чии цели служиш?_

— На твоите, господарю Халиакс — задавено изрече той. — На твоите и на ничии други.

Напрежението във въздуха изчезна и тялото на Синдер внезапно се отпусна. Той падна напред на длани и от лицето му върху земята като дъжд се посипаха капчици пот.

— Благодаря ти, господарю — задъхано рече той с искрена убеденост в гласа. — Няма да го забравя друг път.

— _Ще го забравиш. Ти обичаш тези малки жестокости. Всички сте такива_ — скритото в качулката лице на Халиакс се завъртя и огледа всяка от фигурите около огъня, при което всички неловко се размърдаха. — _Радвам се, че реших да ви придружа днес. Вие се отклонявате от целта и се отдавате на прищевките си. Някои от вас, изглежда, са забравили към какво се стремим, какво искаме да постигнем_ — останалите около огъня отново притеснено се размърдаха.

Качулката се обърна към Синдер.

— _Но аз ви прощавам. Може би ако не бяха тези малки напомняния, и аз самият щях да забравя._ — В последните му думи се беше появила режеща нотка. — _Сега довърши онова…_ — Студеният глас не довърши изречението, когато обвитата в сянка качулка бавно се вдигна нагоре, за да погледне небето.

Останалите мълчаха, изпълнени с очакване.

Лицата им бяха напълно неподвижни, а израженията — напрегнати. Те също наклониха глави, сякаш гледаха към същото място в сумрачното небе. Сякаш се опитваха да уловят някаква миризма, носена от вятъра.

Внезапно изпитах усещането, че някой ме наблюдава. Почувствах напрежение, като че ли гъстотата на въздуха се бе променила. Съсредоточих вниманието си върху тази промяна, доволен, че има нещо, което да ме откъсне за още няколко секунди от ясното осъзнаване на случилото се.

— _Те идват_ — тихо каза Халиакс, изправи се и сянката в него сякаш започна да извира навън като тъмна мъгла. — _Бързо, съберете се около мен._

Останалите се изправиха от местата си около огъня. Синдер скочи на крака и направи няколко клатушкащи се стъпки.