Не трябваше да виждат групата ни заедно, особено тази нощ. Това щеше да предизвика твърде много въпроси. Точно се готвех да се втурна да ги пресрещна, когато разпознах гласа на Мола.

— Просто изчакай тук, докато им обясня — каза тя. — Моля те. Просто изчакай. Така ще стане по-лесно.

— Нека получи цветен припадък — разнесе се познат женски глас от мрака. — Ако ще да си изплюе черния дроб, изобщо не ме е грижа.

Мола се появи между дърветата. До нея вървеше дребна фигура с къса жълтеникавочервена коса. Деви.

Стоях слисано, докато Мола се приближаваше, вдигнала успокоително ръце, и говореше бързо:

— Квоте, познавам Деви отдавна. Тя ми помогна да се ориентирам, когато бях нова тук. Още преди да… напусне.

— Преди да ме изключат — гордо я поправи Деви. — Не се срамувам от това.

Мола побърза да продължи:

— След онова, което каза вчера, ми се стори, че е станало някакво недоразумение. Когато се отбих при нея, за да я попитам… — Тя сви рамене. — Цялата история се изясни. Деви поиска да помогне.

— И аз искам парче от Амброуз — заяви Деви и докато изричаше името му, в гласа й се появи студена ярост. — Помощта ми е до голяма степен случайна.

— Можем ли да предположим… — прокашля се Уилем.

— Той обича да бие своите курви — рязко го прекъсна Деви. — И ако можех да убия арогантното копеле и да знам, че ще ми се размине, щях да съм го сторила още преди години. — Тя погледна решително Уилем. — И да, в миналото съм имала вземане-даване с него. И не, подробностите не ви влизат в работата. Това достатъчно добра причина ли е за вас?

Настъпи напрегнато мълчание. Уилем кимна, като се постара лицето му да изглежда равнодушно.

Деви се обърна и ме погледна.

— Деви — отправих й лек поклон. — Съжалявам.

Тя примигна изненадано.

— Е, проклета да съм — рече с натежал от сарказъм глас. — Може би все пак имаш малко мозък в главата.

— Не мислех, че мога да ти вярвам — признах аз. — Сгреших и съжалявам за това. Тогава не разсъждавах особено ясно.

Тя ме изгледа продължително.

— Не сме приятели — отсече с все така ледено изражение. — Но ако си все още жив, когато всичко това свърши, можем да поговорим.

Деви премести поглед встрани от мен и изражението й се смекчи.

— Малка Фела! — Мина покрай мен и прегърна Фела. — Колко си пораснала! — Отстъпи крачка назад и я огледа одобрително.

— Бога ми, приличаш на скъпа модеганска курва! Това много ще му хареса.

Фела се усмихна и леко се завъртя, за да покаже полите на роклята си.

— Хубаво е да имаш извинение да се издокарваш от време на време.

— Трябва да се издокарваш по собствено желание — отбеляза Деви — и за по-достойни мъже от Амброуз.

— Напоследък бях заета. Нямам много опит в издокарването. Отне ми цял час да си спомня как да си направя косата. Ще ми дадеш ли някакъв съвет? — Тя вдигна ръце настрани и бавно се завъртя.

Деви я огледа критично от горе до долу.

— И така си по-хубава от онова, което заслужава. Но нямаш никакви украшения. Защо не добави малко блясък?

Фела сведе поглед към ръцете си.

— Пръстените не са особено подходящи, когато си с ръкавици — отвърна тя. — А и нямах нито един, който да е достатъчно красив за тази рокля.

— Вземи тогава. — Деви наклони глава и докосна ушите си, първо едното, после другото. След това пристъпи по-близо до Фела. — Господи, висока си. Я се наведи малко.

Когато Фела се изправи отново, тя имаше чифт обици, които се люлееха и отразяваха светлината на огъня.

Деви отстъпи назад и въздъхна ядосано.

— И, разбира се, на теб ти стоят по-добре. — Тя раздразнено поклати глава. — Бога ми, жено! Ако имах цици като твоите, вече щях да притежавам половината свят.

— И аз това казвам! — възторжено възкликна Сим.

Уилем избухна в смях, сетне покри лицето си с ръце и се отдръпна от Сим, като клатеше глава и се правеше, че не го познава.

Деви хвърли поглед на безочливата момчешка усмивка на Сим и се обърна отново към Фела.

— Кой е този идиот?

Улових погледа на Мола и й махнах да се приближи, за да поговорим.

— Нямаше нужда да го правиш, но ти благодаря. Изпитвам облекчение, като знам, че тя не крои зловещи планове срещу мен.

— Не бъди толкова сигурен — мрачно отвърна Мола. — Никога не я бях виждала толкова ядосана. Просто беше жалко да сте скарани. Двамата доста си приличате.