погледне по така, ще се окаже с ръка, счупена на три места.

— Защо не му каза?

— Какво да му кажа? Това беше преди тя да започне да му хвърля кравешки погледи. По

онова време смятах, че тревогите му са основателни. Какво мислиш, че ще направи Хеспе с

теб, ако я потупаш приятелски по някоя от по-чувствителните и части?

Погледнах към Хеспе, която стоеше край бара. Тя потропваше с крак в ритъма на

цигулката. Като изключим това, стойката на раменете и, очите и и линията на челюстта и

бяха строги, почти войнствени. Между нея и мъжете, които стояха от двете и страни на бара,

имаше малко, но забележимо разстояние.

— Аз също не бих искал да рискувам ръката си — признах аз. — Но Дедан вече трябва

да е разбрал. Не е сляп.

— Той не е по-различен от всички нас.

Отворих уста да възразя, после погледнах към червенокосата сервитьорка.

— Можем да му кажем — предложих аз. — Ти би могъл. Той ти вярва.

Мартен цъкна с език.

— Не — отсече той и тропна чашата си върху масата. — Това само ще обърка нещата още

повече. Или сам ще го разбере, или няма — когато настъпи подходящият за него момент и

по подходящия за него начин. — Сви рамене. — Или пък никога няма да се досети и въпреки

това слънцето отново ще изгрее на следващия ден.

И двамата мълчахме дълго. Мартен наблюдаваше над ръба на халбата си шумното общо

помещение и очите му се зареяха невиждащо в далечината. Оставих врявата наоколо да се

превърне в приятно бръмчене, облегнах се на стената и се унесох в полудрямка.

А когато не контролирах мислите си, те неизменно се насочваха към Дена. Спомнях си

уханието и, извивката на шията и близо до ухото, начина, по който движеше ръцете си,

докато говореше. Зачудих се къде ли е тя в тази нощ и дали е добре. Запитах се дали мислите

и някога се насочват към мен с топлота…

* * *

— … ловенето на бандити не би трябвало да е трудно. Освен това не би било зле за

разнообразие да налетим на тези проклети копелета.

Думите ме изтръгнаха от сладката ми дрямка като риба, издърпана с въдица от езеро.

Цигуларят беше спрял да свири, за да удари една напитка, а в относително тихата стая гласът

на Дедан бе оглушителен като магарешки рев. Отворих очи и видях, че Мартен също се

оглежда с леко разтревожен вид. Без съмнение същите думи, които бяха привлекли

вниманието ми, бяха събудили и неговия интерес.

Беше ми нужна само секунда, за да открия Дедан. Той седеше през две маси и водеше

пиянски разговор с един фермер с посивяла коса.

Мартен вече се изправяше на крака. Тъй като не исках да привличам вниманието към

случващото се, му изсъсках: „Махни го от тук“, и се насилих да седна отново на стола си.

Скърцах със зъби, докато Мартен бързо се провря между масите, потупа Дедан по рамото

и посочи зад гърба си към мястото, където седях. Дедан промърмори нещо, което се радвам,

че не чух, и неохотно се изправи.

Нарочно започнах да оглеждам помещението, вместо да следвам с очи Дедан. Темпи

лесно се забелязваше в червените си наемнически червени дрехи. Беше обърнат с лице към

огнището и наблюдаваше как цигуларят настройва инструмента си. На масата пред него

имаше няколко празни чаши и той беше разхлабил кожените ремъци на ризата си. Гледаше

цигуларя със странно напрежение.

Докато го наблюдавах, една сервитьорка му донесе поредната напитка. Той огледа

тялото и многозначително от горе до долу. Тя му каза нещо и той целуна ръката и с такава

лекота, сякаш беше някой придворен. Жената се изчерви и закачливо побутна рамото му.

Едната му ръка спокойно се придвижи по извивката на талията и и остана там. Изглежда, че

тя нямаше нищо против.

Дедан се приближи до масата ми и закри с тялото си Темпи точно когато цигуларят

вдигна лъка си и засвири жига. Десетина човека се изправиха, нетърпеливи да започнат да

танцуват.

— Какво? — попита ме Дедан, когато застана пред масата. — Да не би да ме извика, за

да ми кажеш, че вече става късно? Че утрешният ден ще бъде уморителен и не е лошо да