— Но аз видях — заговори Орелът, — че когато пчелите жилеха човека, той бягаше. Видях с моите орлови очи, а както е известно, аз виждам най-добре от всичките животни.

— Точно така! — отново се намеси Лиса. — Ти си видял как пчелите жилят човека, който бягаше от мечия рев.

— Ако Меца е подплашила наистина човека с рева — а ревовете са чули всички, — то нека да й се признаят бойните заслуги! — примирително се обади Катерицата.

— Но ние всичките пчели свидетелствуваме! — зажужукаха пчелите, но Вълкът ги сряза:

— Мълчете! Вие сте заинтересувани в спора.

— Но и ние, мравките, видяхме! — записукаха мравките.

— Вие мравките се мразите с Мечката, защото ви яде! — озъби се Лисицата на мравките.

— Ясно! Медалът е за моите гърди — изпъчи се Мечката и отново пристъпи към Орела. — Дай звездата!

— Дайте й го, щом е тъй, няма да се дърлим за един медал и да разваляме съюза! — предложи Глиганът. — То се е видяло — дайте й го!

— Разбира се, не заслужава да се дърлим! — подкрепи и Заекът и погледна с крайчеца на окото какво ще каже Вълкът.

— Добре тогава — съгласи се Орелът, — щом предлагате, окачвам небесната звезда на Мечката. Седнете, Мецо, за да го сложа на гърдите ви! — каза Орелът. — Седнете, седнете!

Мечката седна на задницата си, но изведнъж рипна като ужилена и изрева.

— Седнете де! — повтори Орелът. — Защо скокнахте?

— Окачете ми го на гърба — предложи Мечката.

— Защо на гърба? Това не е раница, а небесна звезда! Тя се окачва на гърдите! Седнете, седнете! — настоя Орелът. — Церемонията трябва да се спазва.

Мечката пак седна, но пак рипна и отново изрева.

— Стига де! — обади се Таралежът с подземен глас. — Стига си сядала върху мене!

— Де си, Таралежо? — попита Глиганът.

— Скрил съм се тука в тревата, а Мецана се намира върху мене! — изохка Таралежът.

— Ха-ха-ха! — започнаха да се смеят мравките, а след това и пчелите. Смехът им зарази другите животни и цялата гора като че гръмна от птичите и животински смехове, защото изведнъж всички се бяха досетили защо Мечката беше изревала вчера.

— Ето, значи, защо е поревала Меца, Паяко! — обърна се Глиганът към Паяка. — Ти не знаеше ли това?

— Това си е тайна Таралежова! — отговори Паякът.

— Тайната е явна! — грухна Глиганът. — Мечката седнала вчера върху Таралежа, изревала и с тоя рев единствен станала герой.

— Да й се окачи орден „Таралеж“! — обади се от шумака неизвестно животно и отново гръмна кикот и смях.

— Вие подигравате ли се? — ревна разярено Мечката. — Вие, нищожни, да се подигравате със страшната Мечка? Как е възможно?… Дръжте ги, Вълко! — обърна се Мечката към Вълка. — Дръж да се разправим с тоя дребосък, който се плете в краката ни и замърсява гората със своето нищожество.

— Олеле, боже! — писна Заекът.

— Пчелички-и! — извика Орелът. — Вижте на тия диванета сметката!

Докато каже „сметката“, чу се ядовито бръмчене и веднага след това виенето на Вълка и реването на Мечката, които търтиха да бягат, преследвани от ожесточените пчели.

— Звездата, Мецо-о! Забрави си звездата! — викна подир Мечката Глиганът и от радост заквича: — Ха-ха-ха-ха-ха-ха-а!!

— Тихо-о! — каза Орелът, след като Глиганът хубавичко се насмя. — Хайде сега, другари, нека да поднесем небесната звезда на този, който истински я заслужава — генерал Паяк.

— Тежка е за моите гърди звездата, Орльо! — отблъсна Паякът небесната звезда. — Окачете я по-добре на Кърта, за да му свети под земята. Той разкървави на човека носа и с това допринесе за успеха на борбата.

Чуха се възгласи и ръкопляскания:

— Нека да му се даде! Заслужава!

— Не! — обади се Къртът. — По-добре е медалът да се даде на Заека, защото той ме занесе на пътеката.

— Добре! — съгласи се Заекът. — Дайте ми небесната звезда, а пък аз ще я връча на Лисицата да не ме яде.

— Щом с една звезда може да си спаси живота — дайте му я! — съгласи се Глиганът. — Така небесната звезда ще свърши една хубава работа!

— Може! — съгласи се и Паякът. — Нека поне този медал да свърши някаква работа.

— Кукумявки мои! — викна Орелът към скрилите се в гъсталака кукумявки. — Надувайте фанфарите!

Щом екнаха фанфарите на кукумявките, Орелът слезе от клона на Бряста и пристъпи към Заека:

— Връчва се орден „Небесна звезда“ заради заслугите на Заека в борбата за защита на гората! Честито, Зайо! — викна тържествено Орелът и стисна лапата на Заека.