Шрифт:
— Здрасти, Дирак! — каза той.
— Здравей, момче!… Как се чувствуваш?
— Сносно — каза Алек. — Най-странното е, че за пръв път от толкова време се чувствувам наистина гладен…
— Нима не те хранят?
— Дават ми някакъв гаден петмез… Изглежда, че нашите домакини не обръщат особено внимание на вкусовите усещания.
Дирак се обърна към Лос и му преведе. Като получи отговора, отново погледна към екрана.
— Каза, че храната била достатъчно калорична и витаминозна… И специално приготвена за организми, които се възстановяват…
— Ти говориш с тях? — попита смаяно Алек.
— Да, макар и по доста особен начин.
— Може и да е калорична — въздъхна Алек. — Но да ти кажа право, на мен просто ми се присънва едно добре сварено пиле…
— Съжалявам, Алек — отвърна сериозно роботът. — Но на тая планета няма нищо друго освен гъсеници и пеперуди…
— Да, разбирам… А какво се беше случило с мен?
— Нищо особено… Само един малък електрически шок…
— Не ще да е бил толкова малък — усмихна се човекът. — И досега чувствувам мозъка си корав като билярдна топка…
— Лос каза, че ще ти дадат от нашите хранителни припаси. Имаш ли някакви други нужди?
— Други нужди?… Да, Дирак, тия странни господа нямат нито легла, нито столове… Да не говорим за възглавници и дюшеци. Трябва да ти кажа, че гърбът ми просто се схвана от техните корави гладки плоскости…
Това не беше толкова лесно да се преведе, но Лос схвана в какво се състои работата.
— Разбира се, че имаме меки материи — каза той. — Ще се опитаме да пригодим нещо…
Дирак преведе. И след това побърза да заключи.
— А сега почивай и се възстановявай!… Трябва да те предупредя, че ни чака доста работа.
Дирак прекара в библиотеката още три дни. През цялото време само Лос го посети на няколко пъти и си отиде доволен от постиженията на своя ученик. На края на третия ден той води дълъг, обстоен разговор с робота. Дирак разбра, че Лос сериозно се готвеше за своя пръв разговор с човека.
6
Двамата стояха на верандата на лечебния институт, която гледаше към гората. Тук природата напомняше малко повече на земната природа, особено с дърветата, които приличаха на гигантски храсти, обсипани с хиляди цветове — едри и ярки. И въздухът бе малко по-хладен и влажен, носеше в себе си едва доловимия солен дъх на океана. Гъсениците се бяха погрижили да ги оставят на спокойствие и сега тук никой не пречеше на разговора им. Алек внимателно слушаше спокойния и равен разказ на Дирак.
— Вар е една от трите планети на звездата, която те наричат Зита — започна той. — На най-близката до Зита планета няма живот, тя е нещо като нашия Меркурий. На втората планета има богат и разнообразен живот, който много напомня нашата мезозойска ера…
— Тъй ли? — погледна го любопитно Алек. — Ще трябва, изглежда, да се отбием и там…
— Няма да бъде съвсем безопасно — каза Дирак. — И Вар е сравнително млада планета. Най-древната й фауна не се е различавала съществено от земната. Но в палеолита се появява за пръв път синята пеперуда. Именно нейните ларви, гъсениците, са наложили коренен прелом в развитието на животинските видове, като просто са прекратили това развитие. За разлика от всички други животни те са притежавали едно необикновено оръжие — електрически заряд. Това не е ново нещо в природата, но гъсениците на Вар го притежават в изключителна сила. Впрочем ти сам можа да се увериш в това, макар че те не са искали да те убият, а просто да те зашеметят…
— И доста успешно — измърмори Алек. — Навярно ще се чувствувам зашеметен за цял живот…
— Отначало те са избивали другите животни просто за самоотбрана — продължи Дирак. — Храната на гъсениците е изключително растителна, те в никаква степен не са били заинтересувани от запазването на някои животински видове, По-късно те са започнали да ги унищожават напълно съзнателно, за да осигурят пълна безопасност за себе си и особено за пеперудите, които са съвсем безпомощни в средствата си за самоотбрана…
— У кого се явява по-напред съзнанието — у гъсениците или пеперудите? — запита Алек.
— Според мен у гъсениците — отвърна Дирак. — Но те никъде не твърдят такова нещо, за тях при всички положения пеперудите си остават по-висши същества. Но факт е, че при гъсениците за пръв път се появяват трудът и организираният обществен живот. Разбира се, при тях то е станало на друга основа, главно за защита от неблагоприятни атмосферни условия, особено то се отнася до пеперудите. След като изтребили просто до крак всички по-висши организми на планетата, по-къс но те са унищожили с химически и други средства и низшите видове — насекоми, паразити и пр…
— Доста кръвожадно племе! — обади се Алек.
— Ни най-малко!… Тая дума изобщо не съществува в техния речник. Не съществуват също такива понятия като омраза, жестокост, ненавист, алчност и други от тоя род. Понятията щастлив, радостен, тъжен те употребяват само когато говорят за пеперудите. Гъсениците просто нямат емоционален живот в земния смисъл на тая дума…
— Това не може да бъде! — възкликна неволно Алек.
— Точно тъй е! — отвърна сериозно Дирак. — Изглежда, че цялото им съществуване е определено от биологичния принцип. Те не са в точния смисъл на думата безполови, но са лишени съвсем от полово чувство. Инстинктът им за продължение на рода се проявява в грижата, която полагат за пеперудите, и в стремежа да стигнат невредими до тая фаза. Това е толкова силно у тях, че определило всичките им обществени отношения…