Заека бе изгубил жената някъде из „Ксинтианди“, което вбеси Мелсчой дотолкова, че на монголеца му се искаше да счупи нещо — като начало главата на Заека. Обади се на свръзката си с хората на Фен Ки.

— Какво можеш да ми кажеш? — попита той.

Линията прекъсна. Явно човекът не можеше да говори в момента. Няколко минути по-късно свръзката го набра:

— Подслушваме честотите на полицейските радиостанции — каза той. — Чужденецът е бил забелязан в метростанцията на Народния площад.

— Кажи ми нещо, което не знам! — развика се Мелсчой.

— Хората ни са тръгнали натам — отвърна мъжът.

— Мамка му! Закъснели сте! Той отдавна е изчезнал — изкрещя Мелсчой и си помисли, че чужденецът щеше да си плати за това.

Ако въобще успееха да го намерят отново.

Квартал Хонгкао

Нокс стоеше пред два еднакви рушащи се четириетажни тухлени блока, свързани помежду си с покрит коридор. По покривите и прозорците на сградите зееха дупки. Като имаше предвид местонахождението, дадено от Ранди, и описанието на Грейс, може би това беше мястото, което търсеха.

Времето на Данър изтичаше бързо. Нокс трябваше да се пробва.

Жилищният квартал бе леко отдалечен от пътя и се обграждаше от висока тухлена стена. В средата на стената имаше арка с красиво изработен, но силно ръждясал железен портал, който в момента бе леко открехнат. Зад него се виждаха няколко очукани градински стола, в които в момента седяха пет едри жени, които пушеха, говореха шумно на шанхайско наречие и се смееха така, че гласовете им се чуваха ясно отдалеч. От някои прозорци по вторите и третите етажи на лявата сграда висяха кабели, а дясната постройка изглеждаше напълно изоставена.

Явно в сградата живееха самонастанили се обитатели, които се бяха „устроили“ тук и отказваха да бъдат преместени.

На Нокс никак не му се искаше да се конфронтира с група шанхайски матрони, които изглеждаха доста по-заплашително от всякакви монголци, но те със сигурност знаеха всичко случващо се в тези сгради.

Пресече улицата и се приближи към тях. Вече започваше да се поти от притеснение.

Жената, седнала най-близо до улицата, носеше лента за ръка, символизираща принадлежността й към властите в качеството й на наблюдател на квартала. Нокс си помисли, че само в Китай можеше да бъде видяно подобно нещо — самонастанил се да заема обществена позиция.

По сухия цимент, точно под арката на входа, се виждаха мокри следи от стъпки. Бяха скорошни и водеха навътре към жилищните сгради. „Охранителят“, помисли си Нокс. Или пък куриер, който бе посрещнал волвото и бе взел чантата.

Изкушаваше се да последва стъпките и да не обърне никакво внимание на жените, но знаеше, че така щеше да събуди много повече подозрения. Нямаше време, за да скъсява и без това кратките минути, в които щяха да оставят Данър жив.

— Доста силен дъжд… — каза той на английски.

Най-младата от петте жени — и най-прилично изглеждаща сред тях, кимна леко, въпреки че тарторката им я изгледа неодобрително — явно не желаеше групата им да започва разговор с чужденеца.

— Дъжд — повтори Нокс на мандарински, като нарочно произнесе думата неправилно.

Главната матрона изпружи шията си напред, за да го огледа по-добре. Нокс отново се опита да ги заговори, леко подобрявайки акцента си. Жената кимна и набързо изстреля нещо на шанхайски, казвайки, че wai guo ren говорят китайски така, сякаш имат камъни в устата. Останалите жени се разкискаха. Не се засмя само най-младата и Нокс реши, че в нейно лице може да срещне подкрепа.

— Тук ли живеете? — попита той, отново придържайки се към тактиката да говори развален мандарински. — Тази сграда? — посочи с ръка той.

Тарторката на групата се взря в него с поглед, в който се четеше подозрение. Отвърна му на шанхайски, давайки му да разбере, че не е негова работа, а езикът й бе толкова груб, че една от приятелките й се засрами и заби поглед в основата на тухлената стена, обграждаща района.

— Дръж се възпитано, стара вещице! — сгълча я най-младата от жените на шанхайски. — Той е гост в нашата страна. Той и другите като него носят търговията и просперитета ни.

— Носят само птичи грип и KFC. Всичките да вървят по дяволите! — отвърна по-възрастната, засягайки темата, която се бе превърнала в национален въпрос. В Китай се ширеше мнението, че птичият грип бе дошъл от САЩ.

— Да, ние живеем тук — каза по-младата жена на Нокс, обръщайки се към него на преднамерено бавен мандарински, така че той да я разбере.

— А някакви млади мъже, на моята възраст или по-млади, скоро да са идвали насам? — попита я той.

— Млъквай, момиче, или ще докладвам, че ти и родата ти въртите публичен дом. Ще ви вкарат в затвора за цели поколения. Не си мисли, че не мога да го направя! — изстреля бясно на шанхайски най-възрастната.