Нокс нямаше намерение да пречи на оставянето на откупа, но искаше максимално да защити Грейс и доколкото можеше, да огледа обстановката.

Спря пред опашката пред една бързо движеща се лента, където всички дамски чанти, пътни куфари и ръчен багаж биваха проверявани на скенер. Тъй като бе навечерието на Националния празник, охраната навсякъде не беше много внимателна, макар че трябваше точно сега да бъде по-съсредоточена. Скенерът работеше непрекъснато, а охранителят зад него едва си даваше вид, че гледа в монитора пред себе си.

Нокс изпревари колоната от чакащи и тъй като не носеше багаж, се отправи към детектора, издаващ писукащ предупредителен звук при преминаващите пред него, но никой от тях не беше спиран. Звукът се задейства и при Нокс. В сивото яке, което му беше дал Дулич, той носеше три мобилни телефона и сгъваем нож, който бе взел от монголеца. Ако решаха да го пребъркат, нещата щяха да се усложнят. Никой обаче не му обърна внимание.

Насочи се към ескалаторите, нареди се на опашката и маркира пътническата си карта през устройството. След миг вече беше вътре. Погледна телефона си, в който в момента с големи китайски символи пишеше „NO SERVICE“. Нямаше връзка с Ранди. Не можеше да си позволи за дълго да остане в подземията на Шанхай.

Зачака, оглеждайки преминаващите през проверката за сигурност.

Най-накрая оранжевият потник на Грейс се появи.

Тя се нареди на дългата опашка и зачака да постави на лентата чантата си със сто хиляди долара, преметната през рамото й.

15:40 часа

Заека последва жената до входа на метростанцията. Прецени кога да я изпревари, за да мине през ескалаторите преди нея. Хората рядко се оглеждаха за преследвачи пред себе си, вместо това винаги извръщаха поглед назад.

15:43 часа

квартал Луан

Шанхай

Ресторантът от веригата KFC на улица „Хуахай“ отдавна бе претъпкан до пръсване много над разрешения лимит, когато Стив Козловски успя да се добере до него.

Инспектор Шен седеше до барплота край стената и наблюдаваше прозорците. Беше едър, широкоплещест и набит.

Козловски изостави идеята да се нареди на някоя от опашките, на които имаше по повече от тридесет души, само за да запази достойнството си. Проправи си път през тълпата, отправяйки се директно към Шен. Не можеше да бъде сплашен толкова лесно. Бе прекарал по-голямата част от кариерата си в най-отдалечени кътчета на света, управлявайки другите, но сега присъствието на инспектор Шен го караше да се чувства неспокоен…

Народната въоръжена полиция бе служба, която действаше сама за себе си и не се отчиташе пред никого. Нейните офицери притежаваха твърде много власт, често работеха без началници над главите си и бяха известни с това, че пазеха делата си в дълбока тайна. Козловски усети, че колкото повече се доближаваше до инспектора, толкова по-напрегнат ставаше.

Поздравиха се с бързо кимване, а шумотевицата в ресторанта скри напълно тихия им разговор.

— Видеокамерата е намерена — каза Козловски.

Шен го погледна в очите, но Козловски не можа да разчете нищо в погледа му — стори му се толкова тъмен и неопределен, сякаш се взираше в празна стоманена тръба.

— Имам адреса, но не мога да го предам поне в следващите няколко часа. Искаше ми се да ви дам време да съберете хората си — продължи той.

— Нямам хора. Сам съм — каза инспектор Шен.

Козловски никога преди не бе чувал офицер от Народната въоръжена полиция да действа абсолютно самостоятелно. Това го накара да се замисли дали всъщност не разговаряше с агент на МДС — Министерството на държавната сигурност, което беше китайският еквивалент на ЦРУ.

— Първо ръката, сега и камерата… — продължи Козловски и добави: — Между другото намерена е в доста лошо състояние. Това не говори добре и за оператора… А ние искаме да го намерим. Както и вие…

— Само мотивите ни са различни — прекъсна го Шен. — Очаквам вашето съдействие по този въпрос.

И двамата мъже знаеха, че това беше малко вероятно. Доброволното предаване на камерата беше максималното, което Козловски би направил в случая. Лишаването от подобно доказателство, дори и в името на американското правителство, бе невъзможно, без от това да последват сериозни порицания, а и колкото и да му се искаше, ръцете му така или иначе бяха вързани от протокола в посолството.

— Ще ви съобщя местонахождението веднага щом мога. Ако американецът бъде намерен мъртъв, настоявам за щателно разследване, в което да участват и моите хора — каза Козловски.

— Да, както се разбрахме — съгласи се Шен.

Козловски отдавна подозираше, че Шен лично бе убил човека и в момента неофициално се опитваше да премахне доказателствата, водещи към него самия. Подобен сценарий обаче предпазваше Козловски от опасността да навлезе твърде навътре в случая и да рискува някой ден скутерът му неволно да бъде размазан от огромен военен камион.