Нокс влезе в спалнята, която бе толкова малка, че вътре едва се побираше едно двойно легло. Грейс подскачаше щастлива като малко момиченце, застанала на колене върху матрака.

— Толкова е меко! Трябва и ти да го пробваш! — каза тя и приканващо потупа покривката на леглото с ръка.

Нокс изчака вниманието на брокерката отново да се насочи към Грейс и скришом посочи към часовника на китката си. Не разполагаха с много време. Грейс му кимна едва забележимо, без да спира да подскача на леглото.

— Какво ще кажеш? Харесва ли ти? — попита го тя.

— Притеснявам се само от гледката навън, моя малка роза. Нали си говорехме, че тази улица е прекалено шумна, твърде натоварена е… — отвърна многозначително Нокс.

Грейс се хвърли по гръб на леглото и обгърна коленете си с ръце.

— Винаги си толкова практичен — каза му тя, докато се изправяше. — Много добре. Вие — обърна се тя към агентката — трябва да преговаряте в наша полза. Улицата е много шумна и затова трябва да ни бъде направена петнадесет процента отстъпка от цената.

— Опасявам се, че цената е окончателна — отвърна брокерката.

Грейс се засмя. В цял Китай нямаше такова нещо като „твърда цена“.

— Трябва ли да ви напомням, че представлявате както интересите на наемодателя, така и нашите? — попита Грейс.

— Да, разбира се — съгласи се момичето.

Грейс отново потупа покривката, но Нокс не седна до нея.

— Наемодателят трябва да монтира огледало на тавана — продължи Грейс. — И осветлението в спалнята трябва да бъде по-приглушено. Ела, любими, изпробвай го — заяви тя и хвана Нокс за ръка.

Той я изгледа, изненадан.

Агентката по недвижими имоти извади малък бележник от чантата си и започна да си записва.

— Също и телевизор с плосък екран — продължи да изброява Грейс, — поне един метър в диагонал. Искаме и лампи за четене от двете страни на леглото, но да не са флуоресцентни, от тях кожата жълтее отвратително.

Брокерката продължи да си записва.

— Не че ще имаме много време да четем — допълни палаво Грейс и се усмихна лъчезарно на Нокс. — Нали?

— Ах, ти! — засмя се той и я бутна по рамото, така че тя се претърколи по гръб на леглото.

— Ха! Искаш да си поиграем ли? — подразни го тя.

— Да го отложим за после — отвърна Нокс.

— Разбира се, наемодателят ще трябва да плати за ремонта — продължи Грейс. — А любимият ми ще плати за телевизора и за кабелната.

Нокс пое ръката на Грейс и й помогна да се изправи.

Тя погледна към агентката и побърза да добави на шанхайски:

— Извини капризите ми, сестро, но много държа на този мъж… Всеки миг, прекаран с него, е страшно важен за мен.

— Разбира се — отвърна момичето.

Нокс се престори, че не разбира и дума от казаното.

— Сега ще ви оставя и ще отида да говоря с техниците за цените — обясни Грейс. — Става ли?

— Недей да се бавиш — настоя Нокс.

— Не мога дълго да стоя далеч от теб! — отвърна тя, изправи се и побърза да се шмугне покрай брокерката.

— Телефонът ти — извика Нокс след нея и й подаде дамската чанта и торбата, в която бяха натъпкали дрехите си. — Ще ти изпратя съобщение, когато стане време за тръгване.

Агентката покани Нокс да отидат в кухнята.

— Мисля, че ще се впечатлите от обзавеждането тук и в трапезарията… — поде момичето.

— Не чак толкова — отвърна Грейс на път за входната врата. — Няма да се престараваме с готвенето.

Няколко минути по-късно Грейс вече стоеше пред вратата, обозначена с надпис „Седем лебеда“, след като бе преминала покрай „Седем езера“ и „Седем клисури“ по-назад по коридора. Пое си дълбоко дъх и почука.

Отвори й двадесетинагодишен младеж с опърпан вид — тениската му бе цялата омазнена и на петна, а кожата на пръстите му бе пожълтяла от никотинов дим.

— Къде е той? — попита ядосано Грейс на шанхайски.

Тя се втурна през вратата покрай слисания младеж и нахълта във всекидневната, където на дивана пред плоскоекранния телевизор се бяха проснали още три момчета. Ниската масичка пред тях бе покрита с празни кутии от пица, смачкани найлонови опаковки и кутийки от „Ред Бул“.

— Кажете ми къде е! — изкрещя тя, недоволна от вида, в който заварваше всекидневната в апартамента на Лу.

Очевидно жилището служеше като общежитие, приютяващо и другите момчета. Мястото бе претъпкано с бамбукови рогозки за сядане, възглавници, одеяла и мебели на ИКЕА. Отделянето на вещите на Еди от цялата тази бъркотия бе почти невъзможна задача, за която нито разполагаха с необходимото време, нито можеше да стане достатъчно дискретно.