Срамът го беше осакатил. Той и хората му плануваха да се завърнат в Улан Батор с достатъчно пари, за да преместят семействата си на сигурно място и да завършат започнатото.

Сега бе изгубил още двама от хората си, и то само срещу ранена ръка на един чужденец, ebpon 14 . Бе видял същия този чужденец да посещава доставчика от „Шерпа“, а сега той беше със Студения поглед — началника по сигурността в Американското консулство. По негово мнение това потвърждаваше факта, че чужденецът е шпионин и агент на чуждо разузнаване. Това откритие го дразнеше, защото то означаваше, че трябва да стои далеч от този човек. Клиентът му нямаше да погледне с добро око на действия против американското правителство.

Мелсчой добре разбираше дадените му насоки за действие, но още по-наясно бе с правилата на уличната борба. Този ebpon щеше да си плати скъпо за това, че бе разкъсал екипа му наполовина, въпреки че по своеобразен начин го уважаваше за умението, с което се беше справил с двама от хората му. Отдавна Мелсчой се беше доказал като търпелив и внимателен противник. А инциденти все пак се случваха.

Той остави мотоциклета и махна на такси, готов, ако трябваше, да смени няколко коли. Чужденецът така и нямаше да се усети откъде му е дошло.

19:06 часа

квартал Хуанпу

Крайбрежният булевард

Шанхай

По протежението на улица „Гуандон“ в посока крайбрежието на река Хуанпу сградите ставаха все по-стари и величествени. Много от тях датираха още от времето на британските колонии в края на 1800 година и периода на процъфтяващата търговия с опиум. Там, където някога се бе развявало знамето на Британската империя, днес се вееше китайският национален флаг — яркочервен и с голяма жълта петолъчка, представляваща Комунистическата партия, и четири по-малки, символизиращи народа на Китай.

Широкият крайбрежен булевард, който минаваше по протежение на река Хуанпу, побираше над десет хиляди китайски туристи на вечер, а през нощите в края на седмицата, каквато бе и тази, туристите бяха много повече. Крайбрежният булевард се открояваше с европейски вид и великолепие, с което можеха да се похвалят само Дворецът в Брюксел и Триумфалната арка в Париж, славещи се с огромна архитектурна значимост и величие. Въздухът беше наситен с упоителна смесица от човешко вълнение, остри изсвирвания на корабни сирени и вой на профучаващи превозни средства.

Пристигайки на крайбрежната улица, Нокс бързо огледа ярко осветения кей и открояващите се в далечината неонови светлини, изпъстрили вечерния хоризонт на квартал Пудон. Високата Перлена кула проблясваше в нощта, цялата облята в розово и тюркоазносиньо. Огромни екрани, разположени на двата бряга на реката, непрекъснато показваха реклами на „Кока-Кола“ и KFC, а десетки хиляди туристи изпълваха широкия кей, борейки се за по-предни места, от които да зърнат късче от известната гледка на Шанхай.

Грейс чакаше до стълбите, опряла гръб на перилата, и наблюдаваше пристигащите гости, които слизаха от скъпите си возила — мерцедеси, лексуси, беемвета и дори един син буик миниван, символа на командированите по служба в Китай.

Изглеждаше зашеметяващо с вталеното сако от пурпурна коприна, късата черна рокля с висока яка и наниза тюркоазни и червени корали, които подчертаваха изящната й шия. Косата й бе прибрана и опъната назад в безупречен кок, прикрепен с шнола от коруба на костенурка.

Наведе се напред, за да целуне Нокс по бузата, точно както трябваше според възприетата роля.

— Ще разбереш, че за разлика от американките, китайските момичета винаги идват навреме — усмихна се тя.

Нокс погледна часовника си — беше закъснял с пет минути.

— Изглеждаш… много добре — каза той.

— Бих го приела като комплимент, ако звучеше по-скоро убеден, отколкото изненадан — отвърна тя.

Той я хвана за лакътя и я поведе нагоре по мраморните стъпала.

— Бих предпочела да пийнем нещо насаме, преди да се качим горе — предложи Грейс, внимавайки за всяка изречена дума, тъй като вероятно ги подслушваха. Направи подканящ жест с глава към улицата.

— Както желаеш — отвърна Нокс и я поведе през потока от туристи.

Качиха се с асансьора до „Ню Хейтс“, бар ресторант на седмия етаж с прекрасна гледка към реката. Оттам се виждаше улица „Гуандон“ и витрините на бар „Гламър“, където партито на Йонг Ченг вече беше в разгара си.

Самият бар бе изграден изцяло от дебело матирано стъкло, а бутилките с алкохол се отразяваха шикозно в излъсканите до блясък полици от черно лакирано дърво. Той си поръча бира, а тя си взе чаша шампанско и тъй като в заведението нямаше свободни маси, двамата останаха с питиетата си на бара.