Полиците в малкия склад бяха претъпкани с хавлиени кърпи, продукти за коса, тенджера за приготвяне на ориз, дървена дъска за хляб и пластмасова панерка със зеленчуци. Покрай далечната стена беше поставена вратичка от прогнил шкаф, която служеше за импровизирано бюро, а пред него, застанал с гръб към Нокс, седеше двадесетинагодишен младеж с разрошена прическа. Момчето пишеше яростно нещо на лаптопа пред себе си и натискаше клавишите толкова бързо и силно, че щеше да ги потроши.

Обърна се към Нокс. По лицето му едва бе набола рядка брада. Дъвчеше дъвка, лилава на цвят.

— Готов съм, когато кажете, професоре — каза момчето вместо поздрав.

— Аз съм Том — представи се Нокс и му показа фоторамката.

— Ранди — отвърна младежът.

В този момент при тях се появи Ейми, обвила раменете си с хавлия, а насапунисаната й коса стърчеше на всички страни.

— Вие двамата запознахте ли се? — попита тя.

— Да — кимна Нокс.

След нея влезе Грейс и мястото изведнъж стана прекалено тясно. Тя се взря изучаващо в Ейми и Нокс.

— Нека да погледнем — заяви небрежно Ранди. Репликата прозвуча превзето, сякаш момчето специално я беше репетирало пред огледалото.

Нокс му подаде дигиталната рамка. Ейми беше уредила всичко, а в момента на лицето й се четеше изражението на угрижена домакиня.

Грейс изглежда се интересуваше повече от Ейми, отколкото от случващото се на лаптопа.

— Тук е доста пренаселено — каза тя. — Ще трябва да освободим място, за да може момчето да работи.

Нокс остана. Нямаше да зареже насаме непознат с рамката и с това, което тя вероятно съдържаше. Ранди свърза устройството с лаптопа си и започна да пише. Изминаха десет минути, но на Нокс му се сториха като половин час.

— Паметта е разделена на две — обясни момчето. — Едната част е криптирана. Държите ли на рамката? — попита то.

— Важно е само съдържанието — отвърна Нокс.

Ранди извади отнякъде отвертка и за ужас на Нокс за секунди успя да отвори рамката. Продължи да обяснява, докато разпарчетосваше устройството:

— Често срещана грешка е да се опитвате да разбиете кода… — Момчето извади интегралната схема с паметта на рамката. Разгледа я под лупа, докато ръката му на сляпо търсеше отвертката из бюрото.

— Но ние искаме именно това — отговори Нокс. — Трябват ни данните от кодираната част на паметта.

— Разбирам — съгласи се Ранди, — но разбиването на такъв код може да отнеме дори седмици.

— Нямаме толкова дни на разположение — възрази Нокс.

— Не, но имате това. — Момчето посочи с отвертката нещо върху интегралната схема. — Това е вградената батерия — допълни то, изправи се и се обърна към Нокс. — Също както при лаптопите, този чип използва малка батерия за часовник, от която се захранва частта, която пази паролите. Ако няма батерия, няма парола. Понякога батериите са запоени за чипа, за да не могат да се отделят. Такъв е и случаят тук. Отвертката е прекалено голяма, ще ми трябва кламер.

— Искаш ли фиба?

— Какво? — не разбра момчето.

— Фиба за коса? На правилното място сме, ако тя ще ти свърши работа — отвърна Нокс.

— Отлично!

Няколко минути по-късно Ранди използва метална фиба, за да предизвика късо съединение на интегралната схема и да източи заряда на малката батерия. Пълната директория на кодираната част от диска се изписа на екрана на лаптопа му.

Жените отново влязоха при тях.

— Какво е съдържанието? — попита Нокс.

— Файлове на Excel. Excel на Windows. Има и няколко малки аудиофайла и снимки. Ще ви ги сваля.

След малко момчето подаде на Нокс флашка.

— Оставете ни за минутка насаме — помоли Нокс и погледна към Ейми, правейки знак, че иска Ранди да излезе от стаята.

— Масажът на раменете е много приятен — каза Ейми, докато двамата с Ранди напускаха тясната стая. — Освен това отнема само десет минути. Мисля да го пробваме веднага.

Грейс отвори първия от файловете на Excel. Изминаха пет минути, а Нокс нетърпеливо я наблюдаваше. Беше притеснен. Файловете бяха запълнени изцяло със символи на китайски и той можеше да разчете част от тях, но не всичките.

Грейс заговори на английски.

— Всичко е тук — каза тя. — Еди е записал пълните имена. Има и телефонни номера. Отразил е всички плащания. Това са страшно много пари, Джон, много повече, отколкото са отбелязани в счетоводството на „Бертолд Груп“. За последните шест месеца са изразходвани около седем милиона юана и стотици хиляди щатски долари. С подобна безумна информация — продължи тя — която и да е строителна компания би си гарантирала успех. От друга страна, ако правителството се добере до този списък, всички отиват в затвора. Тези записи са буквално безценни.