Нозете й се свлякоха надолу по стълбите. Втори мъж я хвана откъм гърба, а първият я повдигна за краката.

Слязоха до последната площадка и стигнаха до една редица врати. Ейми зарита силно, за да се освободи, хвана се за една от отворените врати и я запрати с всичка сила към главата на мъжа, който я държеше за краката. Той я пусна, а Ейми успя да измъкне дясната си ръка от хватката на този отзад. Заби лакът в гърлото му и падна на стълбите, когато и той я изпусна. Една от вратите край тях се затвори с трясък. Ейми успя да се изправи и изтича обратно в сградата, минавайки покрай редица коридори и павилиони.

Избутваше продавачите настрана, опитвайки се да избяга от преследвачите си. Имаше предимство, че познава мястото: както магазините, така и собствениците им.

Двамата мъже след нея се разделиха и поеха по отделни коридори между павилионите. Опитваха се да я приклещят в капан. Тя се затича, падна на ръце и колене и пропълзя в първия магазин за дрехи, изпречил й се отляво.

— Сестро! — извика тя на продавачката. — Обирджии! Крадци! Трябва да ми помогнеш! Вратата! Вратата!

Жената зад щанда не се поколеба нито за миг. Изтича до задната част на магазина, плъзна няколко от закачалките с дрехи настрана и отвори скритата врата на складовото помещение. Повечето магазини имаха такива тайни малки складове.

— Не казвай нищо! — предупреди я Ейми, докато припълзяваше вътре, и вратата бързо се затвори зад нея.

19:40 часа

Двамата мъже достигнаха едновременно до мястото, където коридорите между павилионите се пресичаха, и си размениха безмълвни погледи. Бяха я изпуснали. Водачът махна с ръка на партньора си и двамата отново се заеха да претърсват мястото павилион по павилион.

Надничаха зад щандовете, смъкваха полици и закачалки на пода и ругаеха шумно.

19:41 часа

Ейми чу виковете на продавачката, последвани от трошене на стъкло и пластмаса. Оглушителна плесница накара жената да замлъкне. След това се чу тракането на закачалки.

Вратата на скритата стая се отвори.

Ейми удари първия от нападателите с една телена закачалка и одраска гърдите му дори през дрехата. Мъжът извика и скочи към нея, но тя успя да му се измъкне и да цапардоса и втория нападател. Ноктите й оставиха дълбоки червени следи по шията му и той я пусна.

Промъкна се покрай него и избяга, но тъкмо набираше скорост по алеята между павилионите, когато някой рязко я издърпа отзад и я събори на земята. Извиха ръцете й зад гърба и само след миг Ейми усети, че някой я изнася извън сградата.

В момента, в който свежият въздух лъхна лицето й, тя чу странен звук, сякаш някой беше изпуснал диня на пода. По лицето й се разля топлина.

Беше кръв.

Мъжете я изпуснаха, а единият от тях се просна на цимента, кървящ и умиращ.

Някакво чудовище с издрано до кръв лице, монголец или северняк, беше халосало втория от нападателите й.

Преди да успее да се задържи на краката си, някой я сграбчи отзад и я замъкна в някакъв микробус. Хвърлиха я вътре и похитителят й скочи след нея. Зад тях вратата се плъзна и се затвори. Гумите изсвириха.

Последва цяла канонада от ругатни на шанхайски. Шофьорът каза нещо на мъжа, надвесил се над нея, от което тя чу само: „Да се върнем за него“. Последваха още ругатни. Изведнъж в устата й беше натъпкан парцал, а някой залепи широка лента тиксо отгоре.

Ейми изгуби съзнание.

19:53 часа

Мелсчой завлече човека навътре по алеята, обезкуражавайки го да се съпротивлява чрез методични удари и ритници в гърдите. С всеки удар мъжът отскачаше като парцалена кукла.

— За кого работиш? — попита Мелсчой на приличен мандарински.

— Фен Ки.

— За човека на Йонг Ченг? — попита Мелсчой, стиснал яката му.

— Wei. Да.

Мелсчой претегли внимателно цялата информация, преди да заговори отново.

— Къде я отведоха онези мъже? — попита той.

Раните по лицето му от сблъсъка с асфалта все още не бяха заздравели и в момента монголецът изглеждаше така, сякаш бе имал близка среща с влак. Мъжът забели очи, Мелсчой го губеше. Вдигна го от земята и с всичка сила заби коляно в слабините му, болката щеше да го свести.

— Къде? — попита отново Мелсчой, сграбчвайки гърлото му.

Човекът изхърка и смотолеви някакъв адрес на улица „Моганшян“, бивш район с множество складове, голяма част от които в момента бяха превърнати в галерии за модерно изкуство. Районът му беше познат.