Почувствах, че тялото на Старк мигновено се напрегна.

— Какво е това? — попитах аз.

— Спри конете.

— Стой. — Дръпнах юздите на Персефона и извиках на Шоуни и Джони Бий да спрат. — Какво става?

— Отваряй си очите на четири. Бъди готова да се върнеш в манастира. Отиди бързо, ако ти кажа. И не ме чакай! — Старк скочи от Персефона и хукна към джипа.

Обърнах се и видях, че Дарий вече слиза от джипа и Хийт заема мястото му зад волана. Двамата воини размениха няколко думи и после Дарий повика Ерик, всички мъжки червени новаци и Стиви Рей. Приготвих се да насоча Персефона към джипа, когато Старк дотича при мен.

Какво има? — попитах аз.

— Нещо гори в училищния двор.

— Можеш ли да разбереш какво е? — обърнах се към Шоуни.

— Не знам. Тя намръщи чело, докато се съсредоточаваше. — Но имам усещането, че е нещо свещено.

„Свещено? По дяволите!“

Старк дръпна юздите на Персефона, за да привлече вниманието ми.

— Погледни под дърветата.

Погледнах надясно, към редицата круши покрай алеята, която водеше към Дома на нощта. Под тях имаше нещо… сенки с нагънати очертания. Стана ми лошо, като осъзнах какво виждам.

— Гарвани-демони.

Мъртви са — отбеляза Крамиша.

— Трябва да проверим. Искам да сме сигурни заяви Стиви Рей, която беше дошла с мъжките червени новаци и Ерик.

— Ще го сторим — рече Дарий, извади две ками от коженото си яке и се обърна към Старк. — Ти остани при Зоуи. — Той кимна на Стиви Рей и Ерик да го последват и тръгна към дърветата.

Проверката не продължи дълго.

— Мъртви са — извика Дарий, след като спря до всеки.

Групата се върна при нас. Не можах да не забележа колко

бледо е лицето на Стиви Рей.

Добре ли си? — попитах я аз.

Тя ме погледна стреснато.

— Да. Само… — Гласът й заглъхна и погледът й се отправи към зловещите силуети под дърветата.

— Защото миришат лошо — обади се Крамиша и всички я погледнахме. Вярно е. Гарваните-демони имат нещо гадно в кръвта си.

— Кръвта им мирише лошо. Знам го, защото трябваше да я почистя от мястото, където Дарий беше прострелял и свалил от небето няколко от тях — припряно обясни Стиви Рей, сякаш темата я караше да се чувства неудобно.

— Точно на това ми миришеше и ти! Изпитах облекчение, че най-после разпознах странната миризма.

— Всички трябва да се съсредоточат — заяви Дарий. — Не знаем какво става тук. — Той посочи двора на училището и проблясващите пламъци, които осветяваха центъра му.

Какво е това? Нима училището гори? Стиви Рей изговори мислите ни на глас.

Аз ще ви кажа какво е. — Гласът стресна всички, освен трите коня, които яздехме, и трябваше веднага да се досетя кой стои в сенките на алеята. — Това е погребална клада — добави Ленобия, преподавателката по езда и една от малцината възрастни вампири, които останаха с нас, след като Калона и Неферет превзеха училището. Тя се приближи до конете, поздрави ги, огледа ги и ми обърна внимание едва когато се увери, че те са добре. Ленобия погали муцуната на Персефона и най-сетне вдигна глава и ме погледна.

— Добра среща, Зоуи.

— Добра среща машинално отговорих аз.

Уби ли го?

Поклатих глава.

— Изгонихме го. Стихотворението на Крамиша казваше истината. Щом ние петимата обединихме силите си, успяхме да го прогоним с любовта си. Но за кого…

— Неферет мъртва ли е, или избяга с него? — прекъсна тя въпроса ми.

Избяга. Но за чие погребение е кладата? Нямах търпение да попитам.

Красивите синьо-сиви очи на Ленобия се втренчиха в мен.

Анастасия Ланкорд се прости с живота си. Последното, което Репхайм, любимият син на Калона, направи, преди да повика братята си да те последват в манастира, беше да пререже гърлото й.

Чух, че ужасеният вик на Стиви Рей отекна във всеки от нас, ала Дарий не се поколеба.

— Има ли тук живи гарвани-демони?

— Не. Нека душите им гният вечно в най-тъмните дълбини на Другия свят — горчиво каза Ленобия.

— Някой друг умря ли? — попитах аз.

— Не, но има неколцина ранени. Напълниха лечебницата. Неферет беше единствената ни лечителка и сега, след като я няма… — Гласът на Ленобия постепенно заглъхна.

— Тогава Зоуи трябва да отиде при ранените — обади се Старк.

Ленобия и аз сбърчихме чела и го погледнахме учудено.

— Аз? Но аз не съм…

— Ти си почти Висша жрица. Ако в Дома на нощта има ранени новаци и вампири, те се нуждаят от Висшата си жрица — обясни Старк.

— Особено ако тя има връзка с духа. Ти определено можеш да утешиш ранените — добави Дарий.