Този път насреща му не беше местен човек с автомат. Беше бял мъж, като него, стиснал в ръка револвер с изтеглено назад петле.

– Проблем ли има? – попита шофьорът.

– Не и за нас – отвърна мъжът. Беше едър и набит, с бузесто лице, около четирийсетгодишен.

– Не и за вас? – попита шофьорът и се огледа.

Изпод сенките се появиха още мъже с насочени в него оръжия. Всичките бели. Толкова много бели на това място изглеждаха странно.

– Това не беше планирано – промърмори той.

Другият тикна под носа му значка и служебна карта.

– Плановете претърпяха промяна – обяви той.

Шофьорът се наведе да разгледа документите. Тим Саймънс, агент на ЦРУ.

– След като играем в един отбор, защо си наврял пищов в лицето ми?

– Опитът ме е научил да не вярвам на никого, особено в тази част на света – отвърна агентът. – Хайде, слизай!

Шофьорът метна на рамо претъпканата си раница и слезе. В ръцете си държеше два предмета.

Единият беше глокът – абсолютно безполезен срещу толкова дула, насочени в него.

Вторият беше черната кутия. Доста полезна. И на практика единственият му коз в предстоящите преговори. Включи захранването, натисна бутона и каза на Саймънс:

– Това е взривно устройство. Отпусна ли червения бутон, всички се изпаряваме. Камионът е натъпкан със семтекс и от него ще остане само една дупка в земята.

– Глупости! – предизвикателно рече Саймънс.

– Предполагам, че не си напълно запознат с операцията.

– Напротив.

– Помисли още веднъж. А след това погледни какво има под калниците.

Саймънс кимна на един от колегите си, който измъкна фенерче и се мушна под калника на задното дясно колело. След няколко секунди се изправи. Лицето му казваше всичко.

Въоръжените мъже отново се взряха в шофьора. Численото им превъзходство изведнъж беше престанало да бъде фактор. Той много добре знаеше това, но знаеше и друго – предимството му беше крехко и крайно нестабилно. В тази игра можеше да има само един победител, но можеше и всички да се окажат губещи. Времето му изтичаше. Това личеше по стягащите се около спусъците пръсти и оттеглянето на заден ход. Всяко движение издаваше намеренията им – да се измъкнат от обхвата на взривната вълна на семтекса, а след това да го оставят да се самоубие или да го елиминират с точен изстрел, надявайки се товарът да остане непокътнат. Но и в двата случая щяха да оцелеят – нещо, което беше най-важната им цел. Защото със сигурност щеше да се появи и друг товар за отвличане, и то без излишни жертви.

– За да се измъкнете навреме от зоната на взривната вълна, ще трябва да тичате по-бързо и от Юсейн Болт – предупреди ги шофьорът и вдигна кутията над главата си. – Ще разполагате с цяла вечност да мислите за греховете си.

– Искаме само товара – каза Саймънс. – Предаваш ни го и си свободен.

– Не виждам как ще стане – поклати глава шофьорът.

Саймънс нервно погледна кутийката в ръката му.

– Отсреща са паркирани два пикапа – махна към далечния край на двора той. – Заредени догоре, плюс резервни туби отзад. Имат и джипиеси. С тях дойдохме до тук. Можеш да вземеш единия, който си избереш.

Шофьорът извъртя очи към пикалите. Единият беше черен, а другият – зелен.

– И къде ще отида с него? – попита той.

– По-далече от тази дяволска дупка, предполагам – каза Саймънс.

– Имам задача, която възнамерявам да изпълня.

– Задачата е променена.

– Защо ли не приключим с това още сега? – нетърпеливо промърмори шофьорът и пръстът му започна да освобождава бутона.

– Чакай! – вдигна ръка Саймънс. – Чакай!

– Чакам.

– Избери си един пикап и се махай, по дяволите. Едва ли си струва да умреш за този товар, нали?

– Може и да си струва.

– Имаш семейство в Щатите.

– Откъде знаеш?

– Просто знам. И вярвам, че искаш да се върнеш при него.

– А как ще обясня загубата на товара?

– Няма да се наложи, повярвай ми – отвърна Саймънс.

– Там е работата, че не мога – каза шофьорът.

– В такъв случай всички ще умрем. Толкова е просто.

Шофьорът отново огледа паркираните автомобили. Не вярваше на нито една дума от това, което чуваше. Същевременно адски много искаше да оцелее, дори и само за да оправи нещата на по-късен етап.

– Сам виждаш, че не сме талибани – подхвърли Саймънс. – Аз съм от Небраска, по дяволите! Документите ми са абсолютно редовни. Ти правилно отбеляза, че играем в един отбор. Иначе защо ще съм тук?

– Значи искаш да се оттегля мирно и кротко, така ли? – попита най-сетне шофьорът.

– Това е офертата ми – кимна Саймънс.

– И как предлагаш да стане това?

– Преди всичко не отпускай бутона.

– Само ако и вие не докосвате спусъците – рече шофьорът и предпазливо пое към пикалите.