Мишел никога не бе чувала някой да държи такъв тон на Уолтър Бишоп и едва се удържаше да не избухне в смях пред някои от изразите на Кинг. Той сякаш бе трупал словесни снаряди през последните осем години.

По-късно, след като побеснелият Бишоп се отправи обратно за Вашингтон, Джефърсън Паркс и местният шериф се присъединиха към тях, докато двамата пиеха калпаво кафе от автомата.

— Какъв вятър ви доведе насам? — обърна се Кинг към тях.

Личеше, че Джефърсън Паркс е разтревожен.

— Казах ви да не напускате града. А изведнъж моите хора ми съобщават, че не само сте в друг щат, но и обикаляте из градчето, където видяха сметката на Клайд Ритър. И отгоре на всичко получавам известие, че вашата партньорка — той кимна към Мишел — е замесена в убийството на местна жена. Повтарям, напуснахте града, макар че ви помолих да не го правите, защото…

— Не бях арестуван — прекъсна го гневно Кинг. — И не съм хванал самолета за Фиджи с всичките си спестявания в брой. Дойдох в Северна Каролина с джип, претъпкан със спортно оборудване и недоядени шоколади. Голяма работа!

— И имахме късмета да заловим онези затворници — добави Мишел. — Помогнахме на местните власти.

— Оценявам това — каза местният шериф, — но бих искал и да разбера по-добре вашата връзка с мисис Болдуин. Тук не сме имали убийство, откакто… откакто стана онова с Клайд Ритър, и цялата работа никак не ми харесва.

Мишел отново разказа за разговора си с Лорета. Шерифът се почеса по брадата и придърпа панталона си.

— Е, тогава просто не разбирам. Лорета не ви е казала нищо, с което да застраши някого.

— Именно. — Мишел бе изхитрувала и пропусна да спомене за черните дантелени бикини и бурната нощ в стая 304, заради което си спечели признателен поглед от Кинг. — Точно затова не съм сигурна, че убийството има връзка със срещата ни. Може просто да се окаже едно невероятно съвпадение.

— А парите в устата й? Нали казахте, че са ваши?

Мишел кимна.

— Поне така смятам. Дадох й сто долара в двайсетачки, защото ми помогна. — Тя помълча и добави: — Нямам нищо общо с нейната смърт.

Шерифът кимна.

— Вече проверихме алибито ви. Някои хора си спомнят, че са ви видели във Вирджиния по времето, когато е убита Лорета.

— Тогава какъв е мотивът? — попита Паркс. Когато се озърнаха към него, той вдигна ръце. — Онова, което описахте току-що, е престъпление без мотив. Освен ако дамата е имала врагове, за които не знаете. Или може да си имаме работа със случаен убиец, но инстинктът ми подсказва, че не е така. Пари в устата — това е нещо лично.

Шерифът поклати глава.

— Лорета Болдуин беше последният човек, който би имал врагове. Нали разбирате, имаше остър език, а клюките, дето й излизаха от устата, бяха направо главозамайващи, макар че обикновено биеха право в целта. Но всичко това са дреболии. Нищо, за което да я убият.

— Е, никога не се знае — каза Кинг. — Онова, което изглежда за вас дреболия, може да е много важно за другиго.

Шерифът кимна, но не изглеждаше убеден.

— Може би. — Той се изправи. — Добре, получих показанията ви. Можете да си вървите.

Преди да излязат, Мишел пристъпи към шерифа.

— Знаете ли чия собственост е сега „Феърмаунт“?

— Доколкото чух, купила го някаква японска компания. Искали да направят елитен клуб с игрище за голф. — Шерифът се изкиска. — Сигурно не са си подготвили домашното. Хотелът наистина има доста терени, но повечето са мочурливи. А и в цялата област само шепа хора са виждали отблизо игрище за голф.

— Знаете ли коя охранителна фирма пази хотела?

Шерифът я погледна с недоумение.

— Каква охранителна фирма?

Мишел скри изненадата си и догони Кинг и Паркс.

— Как успяхте да пристигнете толкова бързо? — питаше Кинг.

— Моите хора ви следяха — обясни Паркс.

— Приемете един съвет от мен, не си хабете силите.

— Да бе, дотук беше страшно отегчително.

Мишел се намеси:

— Тази вечер се случи нещо, сър. Няма нищо общо с убийството на Лорета Болдуин, но мисля, че е свързано с изчезването на Джон Бруно.

— Бруно? — озадачи се Паркс. — Каква връзка има Бруно с всичко това, по дяволите?