— Вече ти обясних. Тя е съвсем отскоро в живота ми.

— Не вярвам в такива случайности. Изпуснала е Бруно и после изневиделица цъфна на твоя праг, така ли?

— Какво те засяга?

— Какво ме засяга? Да не си полудял? Аз разследвам изчезването на Бруно, а ти внезапно изникнат с шефката на екипа, който го изтърва.

— Тя ме потърси, защото и двамата сме загубили кандидат-президенти. Искаше да сравни двата случая, това е. Всъщност Бруно няма нищо общо.

— Извинявай, че ти го казвам, но определено ми замириса на зелен хайвер.

— Каквото и да си мислиш, такава е истината. — Кинг вдигна празна чаена чаша и любезно попита: — Чай? Както виждам, май добре ще ти се отрази. Имам „Ърл Грей“, ментов и класически „Липтън“.

— Майната му на чая! Откъде идваш с нея?

Гласът на Кинг остана спокоен.

— О, от едно място, отдалечено на осем години оттук.

— Какво?

— Направихме малка разходка по алеята на спомените.

— Осем години? — Тя го изгледа смаяно. — Да не си ходил в Боулингтън?

— Браво, улучи от първия опит. Захар? Сметана?

— За какъв дявол отиде там?

— Извинявай, не вярвам да имаш разрешен достъп до подобна информация.

Джоун удари с юмрук по масата.

— Стига си ме будалкал, Шон! Казвай!

Той остави чая и я погледна.

— Не е твоя работа, по дяволите, докато не ми кажеш, че имаш някакъв интерес около убийството на Ритър. Нещо, което не зная.

Тя го изгледа предпазливо.

— Това пък какво би трябвало да означава?

— Защо ти не ми кажеш какво означава?

Джоун се облегна назад, въздъхна дълбоко и плъзна пръсти из разчорлената си коса.

— Тя знае ли, че онази нощ бяхме заедно?

— Няма значение какво знае или не знае. Това е между нас двамата.

— Все още нямам представа накъде е тръгнало всичко, Шон. Защо се ровиш из минали работи?

— Може и аз да нямам представа. Може би изобщо не искам да знам, тъй че дай просто да зарежем тая проклета тема. Минало и заминало, нали? Да спи зло под камък. Онзи досадник Ритър да почива в мир, става ли? — Той приготви чая и подаде на Джоун пълна чаша. — Ето ти ментов, изпий го.

— Шон…

Той я сграбчи за ръката и се приведе съвсем близо.

— Изпий си чая.

Глухият заплашителен глас и втренченият поглед сякаш я укротиха. Тя пое чашата и отпи глътка.

— Хубав е, благодаря.

— Моля. А сега за твоето предложение относно Бруно. Да речем, че се съглася. Каква ще е първата стъпка в дружеското ни партньорство?

Джоун все още изглеждаше разстроена, но извади от куфарчето си папка и прегледа съдържанието й. Въздъхна, изкашля се тихо и каза:

— Нуждаем се от факти. Затова съставих списък от хора, с които трябва да говорим. — Тя подаде един лист на Кинг. — Освен това трябва да посетим местопрестъплението и да започнем оттам.

Кинг плъзна поглед по списъка.

— Добре, доста е изчерпателен. Не липсва никой — от мисис Бруно и мисис Мартин, та чак до Адам и Ева. — Той се втренчи в едно име от списъка, после вдигна очи към нея. — Сидни Морс?

— Смята се, че той е в психиатрична лечебница в Охайо. Да проверим дали е така. Ти можеш да го познаеш, предполагам.

— Едва ли някога ще го забравя. Имаш ли вече някакви теории?

— Да приема ли този интерес като съгласие от твоя страна?

— Приеми го като евентуално съгласие. И тъй, теории?

— Бруно имаше много врагове. Може вече да е мъртъв.

— В такъв случай разследването приключва още преди да започне.

— Не, моята сделка с хората на Бруно е да разбера какво е станало с него. Получавам парите, независимо дали с жив или мъртъв.

— Добър пазарлък. Както виждам, все още си в отлична форма.

— И жив, и мъртъв, ще е еднакво трудно да го намерим. Дори може да се окаже по-трудно, ако не е жив. Ще ми платят за резултата, какъвто и да е той.

— Чудесно, разбрах те. Говорехме за теории.

— Да допуснем, че някоя от заинтересованите страни го е отвлякла, за да наклони изборите в своя полза. Доколкото разбрах, електоратът на Бруно може да се окаже достатъчно голям, за да повлияе на резултатите, ако той подкрепи някого или му откаже поддръжка.

— Виж какво, изобщо не вярвам, че някоя голяма политическа партия е отвлякла Бруно. В друга страна може би, но не и тук.