— Чудесно, Джордан. По-късно господарката ти ще те възнагради — прошепнах му, докато галех задната част на бедрата му. — Няма ли да е чудесно?

Усетих напрежението му, а от члена му капна малка капка от течността, която се отделя преди еякулация.

Завързах го към масата с черните кожени каиши. Отново важен бе контрастът. С Джефри щях да използвам бели кожени каиши. Каква прекрасна двойка щяха да са.

Доволна, помолих господарката му да завърши бръсненето на топките и ануса му Докато нанасяше крема с четката за бръснене, тя подразни пулсиращия му отвор. Безпомощен да се бори с усещането, Джордан изстена.

Завърших първите кадри. Бях впечатлена от сдържаността на Джордан и любопитна да видя как щеше да се справи със снимките с изкуствените членове. Винаги обичам да обмислям работата си предварително. И непрестанно се връщах към Джефри.

Господарката му го поддържаше в отлична форма, също както господарката на Джордан. Вероятно щях да ги събера заедно за следващите снимки. Представих си в едър план как членът на Джефри проникваше в съблазнителния задник на Джордан. Както казах, най-важен е контрастът.

ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА

СЕИДЖ ВАИ ВАНТ

Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на Лиана. Омагьосана, тя стоеше толкова близо до ръба, колкото акрофобията3 й позволяваше.

— Ето я, пак живее опасно — закачи я Лио весело.

Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко метра от нея.

— Трябва да видиш това — каза тя през рамо, щом го чу да се приближава към нея. — Не е ли невероятно?

Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранжево, розово и златисто създаваха зашеметяващ фон за гигантския кратер на вулкана. Природата парадираше с могъщата си красота, която надминаваше човешкото въображение.

— Гледката си заслужава мизерната разходка дотук — отсъди Лиана, като обви ръце около Лио.

Тя огледа групата и забеляза изтощението по лицата на членовете й. Какво им имаше на тези хора? Това беше екскурзия за начинаещи, за бога! Повечето не бяха по-стари от нея и Лио и липсата на издръжливост й се струваше странна. Тя бе единствената в групата с достатъчно енергия и любопитство да надникне във вулкана.

— Загубена работа — прошепна. — Ще се приберат у дома и ще разказват, че са били тук, но почти не загряват какво ги заобикаля.

— А ти щеше да се изкатериш по вулкана, ако можеше, нали? — засмя се Лио.

— Да, разбира се! — извика тя, като се отдръпна от него и се вгледа в лицето му. — Въздухът тук не те ли ободрява? Не искаш ли да го погълнеш всичкия?

Лио беше много отстъпчив. Досега Гватемала очевидно му харесваше, но Лиана забеляза объркването в очите му, когато му зададе почти риторичния си въпрос. Той винаги подкрепяше нуждата й от приключения. Често я придружаваше на пътешествия, които не му бяха съвсем по вкуса. Никога не й тежеше и бе нейната скала. Тя наклони глава, за да го целуне.

Беше едва вторият им ден в Гватемала, но някакъв неясен глад бе проникнал под кожата и в кръвта й веднага след пристигането им. Лиана имаше чувството, че я тормози лека треска.

— Зашеметяващ е, но ти май имаш нужда от повече физически натоварване. Какво ще кажеш за едно дълго колоездене утре? — предложи той, като я прегърна със силните си ръце.

— И може би плуване с шнорхели, ако има време?

Шумен автобус спря малко по-надолу от тях, точно до скупчените пътешественици. По лицата на екскурзиантите се изписаха облекчение и радост и те се надигнаха от земята и забързаха към охладеното от климатика возило.

— О, не! Не автобус! — изстена Лиана. — Значи няма да се поразходим пеша надолу?

Двамата се отдалечиха от ръба на вулкана и пристъпиха към екскурзоводката.

— Може ли да се върнем пеша? — попита Лиана.

— Скоро ще се стъмни и пътеката няма да се вижда — отговори красивата гватемалка е приятен акцент.

— Винаги си нося фенер — каза Лиана, като потупа раницата си.

— Опасна ли е пътеката нощем? — попита Лио.

— Не, просто много тъмна — отговори жената през рамо, като тръгна към автобуса. — Моля, последвайте ме и ще ви дам формуляра.

— Лиана, защо не се качим в рейса? Няма смисъл да рискуваме да се разхождаме в пълна тъмнина. Ами ако единият от нас падне и си счупи крака или нещо подобно? Не ми се иска да прекарваме ваканцията в гватемалска болница.

— Не възнамерявах да се разхождам — ухили се Лиана и зарови из раницата си. — Ще тичам! — извика тя и триумфално извади фенера си. — Няма проблеми, Лио. Не очаквам да дойдеш с мен. Но аз трябва да направя нещо с енергията си и мисля, че три километра тичане надолу по хълма ще ми дойдат добре. Ти вземи рейса и ще се видим в хотела.