МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН

АЛИСЪН ТЕИЛЪР

Не възнамерявах да ги изчукам всичките.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

По принцип не съм такова момиче.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Всъщност аз съм изключително моногамна… или поне бях такава в миналото.

Един да наблюдава и един да се моли,

И двама да отнесат душата ми.

Но никога преди не съм помагала с уроците на четири момчета. Никога не съм откривала, че ме привличат четирима мъже едновременно. Оправданието ми е, че просто не можех да се сдържа. Всеки от тях е уникален и изпълнен с желание. А след като приех единия в леглото си, открих, че ми бе невъзможно да отхвърля следващия.

Разбира се, другите хора виждаха положението в различна светлина.

— Защо, по дяволите, учиш този предмет? — попита майка ми строго, когато научи разписанието ми.

— Френски? Винаги съм искала да науча френски.

— Не френския — изсумтя тя. — Другия.

— Древно гръцко изкуство? — опитах, като се намръщих, доловила гнева й през телефонната слушалка. — Знаеш, че се надявам да отида в Атина другото лято.

— Религиозния — прекъсна ме тя. — Онзи с Христос.

Записах се в класа по християнска иконография, който започваше в осем сутринта, защото отговаряше на графика ми, а не на духовността ми. Свършвах в девет и половина, успявах да отида на френски в десет три пъти седмично, а после бях свободна до късния следобед и лекциите по история на изкуството, което ми оставяше време за работата ми в седмичния вестник.

— Неприлично е — настоя майка ми. — Добро еврейско момиче като теб да учи подобен предмет.

Тя си мислеше за неприлично? Неприличното нямаше нищо общо с класа, а само е моите фантазии.

Класът по иконография бе последният ми избор, но единственият, който все още бе незапълнен, когато извикаха номера ми. Непрестанно си напомнях, че е важно да вземам приличен брой предмети всеки семестър. Дори почти си повярвах, че християнската иконография ще се окаже полезна в бъдещия ми живот. Е, не можех да си представя, разбира се, колко полезна щеше да се окаже за любовния ми живот.

Три дни седмично потеглях надолу по хълма от общежитието към учебната зала, като отчаяно се опитвах да си припомня различните икони, които бяхме обсъждали. За непрактикуваща еврейка темата бе странна като гръцкия. Само дето аз се справях чудесно с древногръцката история.

— Харесва ли ти? — попита майка ми след първата седмица.

— Разбира се — отговорих. — Защо да не ми харесва?

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Пеех си детската песничка, докато влизах в залата.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Заех обичайното си място в задната част на залата. Държах кафето си в ръка и бях готова да науча още нещо за изкуството от християнска гледна точка.

Един да наблюдава и един да се моли,

И двама да отнесат душата ми.

Истината беше, че не можех да се съсредоточа напълно върху видеото, нито върху монотонните думи на професора. Причината бяха състудентите ми. По-точно четирима от тях. Готините спортисти на предната редица, които вечно закъсняваха и очевидно се бяха озовали в този клас по същата причина като мен — всичко друго вече е било заето.

Слушах ги да се шегуват един с друг, никога не ги виждах да отварят учебник, нито дори да поглеждат към екрана. Кръстих ги Матей, Марко, Лука и Йоан. Тъмнокосият Матей бе мъжът. Червенокосият Марко бе лъвът. Лука имаше бръсната глава и безброй татуировки. Той определено беше волът. А Йоан, най-кроткият и финият, бе орелът.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Въпреки намесата им във фантазиите ми, полагах всички усилия. Водех си подробни бележки. Закачах образи на икони върху таблото си за бележки и над леглото си. Бях твърдо решена да покажа на невярващото си семейство, че мога да се проявя страхотно в клас, към който нямах интерес. Но пък интересът ми нарасна през седмицата преди изпитите, когато четворката изпрати Йоан да ми зададе въпрос.

— Ще учиш ли с нас?

— Моля?

— Много сме зле. Сериозно. Загубихме бас и се наложи да се запишем в този клас. Нямам желание да го вземам отново, а още по-малко да се проваля безславно. Ти очевидно знаеш какво правиш. Ще учиш ли с нас утре вечер? Би ли ни помогнала?

— Ученето в група никога не ми се е отдавало — признах честно.

— Предпочиташ да ни вземеш един по един?

Начинът, по който зададе въпроса, ме накара да се зачудя дали не предлагаше нещо съвсем различно от ученето. Но се престорих, че не долавям намека и кимнах.