П.С. В случай, че се чудите, професор Шепърд получи ВНППД.

ПОВЪРХНОСТ

КРИСТИНА РЛИТ

Беше началото на май и плажът бе безлюден. Майкъл го предпочиташе такъв. Седнал на плажа в Нагс Хед, Северна Каролина, зачетен в последния трилър, той приличаше на доволен ерген, какъвто би трябвало да бъде, само дето продължаваше да чете една и съща страница, тъй като мозъкът му непрестанно се връщаше към момента, когато можеше да се върне на работа и към живота.

Тогава я видя.

Много красива. Тъмна коса се спускаше до раменете й, дълги крака танцуваха по пясъка. Отне му една минута да осъзнае, че тя гони две малки тъмнокоси деца.

Беше минало толкова дълго време, откакто бе ходил на среща за последен път, че бездруго нямаше да знае как да подходи към нея. Не, нуждаеше се само от почивка и спокойствие. Цял месец от нищо друго освен собствената му компания. Лекарят му го беше наредил. Трябваше да е прекрасна ваканция, но му се струваше ужасна. Почивката не беше част от живота му, но пък същият този живот се забавлява, като го срита в топките точно когато си мислеше, че е на върха на света.

Майкъл се скри зад тъмните си очила и загледа красивото момиче на плажа. Нямаше значение, че може би бе на половината на неговите години и си играеше с две деца, които сигурно бяха нейни. Може би имаше и съпруг, който бе едър тъп здравеняк. Беше сладка и сексапилна и членът му се надърви, докато я наблюдаваше как гони червена плажна топка към морето. Малко гориво за фантазиите нямаше да му навреди. Ако не можеше да прави секс, можеше поне да си мечтае.

Видя я отново на следващия ден и този път и съпругът й бе с нея. Оказа се прав за него — беше мускулест и приличаше на манекен, също като жена си. Изглеждаха идеалното семейство, но рядко се поглеждаха или си говореха, а когато го правеха, очевидно бе реакция от действията на децата.

Децата и съпругът носеха бански костюми. Малкото момиченце бе в ярколилав бански, а бащата и синът — в еднакви жълти шорти. Жената обаче носеше шорти и широка розова тениска. Тениската висеше над шортите. Изглежда имаше великолепно тяло и Майкъл се зачуди какво ли крие. Погледна собствената си бяла тениска и черния си бански и поклати глава. Трябваше да се върне на работа, за да спре да размишлява над живота на непознати хора.

Говори с нея на третия ден. Децата не бяха наоколо, а той бе дошъл на плажа по-рано от обикновено, защото следобедът обещаваше дъжд. Тя вървеше сама до морето, обвила ръце около слабото си тяло, сякаш се страхуваше, че вятърът може да я събори. Не изглеждаше невъзможно. Силен порив отнесе бейзболната шапка от главата й и я търколи по пясъка към Майкъл. Той се затича към нея, преди да бъде захвърлена в океана.

Момичето бе задъхано, когато стигна до него, а бузите му бяха леко зачервени.

— Благодаря.

Майкъл й подаде шапката и пръстите им се докоснаха.

— Няма проблеми. Децата вкъщи ли са днес?

Тя го изгледа изненадано за момент, по разтревожения начин, по който жените гледат понякога, когато непознат проявява прекалено силен интерес към тях. После лицето й се

отпусна. Вероятно си го припомни от предишните дни.

— Съпругът ми ги заведе в Кити Хоук на състезание с хвърчила.

— Аха — кимна той и погледа небето, което бързо се покриваше с тъмни буреносни облаци. — Не е много хубав ден за хвърчила.

— Май не.

Стояха един до друг и се чувстваха неудобно. Той искаше да каже нещо духовито и чаровно, но бе с около двайсет години по-възрастен за това.

— Аз съм Майкъл Ливайн — представи се и протегна ръка, тъй като искаше да я докосне отново.

Тя се поколеба за миг, после се здрависа с него. Ръката й беше хладна и мека.

— Кейт Г алагър.

— За първи път ли сте тук?

Тя поклати глава, а вятърът разлюля дългите й кестеняви кичури в различни посоки.

— Не. Родителите на мъжа ми са собственици на къщата. Идваме тук всяка година за две-три седмици.

— Е, значи ще се видим пак. Аз съм тук за цял месец.

Майкъл не можа да разгадае изражението й.

— Чудесно.

— Ако някога се нуждаете от нещо, обикновено съм тук на плажа.

Той се опита да не прозвучи като сваляч, но знаеше, че не успя. Искаше я. Нямаше логика, но след няколко дни наблюдение, той знаеше как би усетил тялото й под своето, как стоновете й щяха да звучат в ушите му, когато я чука.

— Ами… благодаря — каза тя и отстъпи назад, като се усмихваше нервно. — Май трябва да се прибирам. Съпругът ми скоро ще се върне.

По начина, по който произнесе думата „съпруг“, Майкъл разбра, че тя просто искаше да му напомни за съществуването на мъжа й. Нямаше нужда да му напомня.

Вечерта, докато мастурбираше, Майкъл си мислеше за нея. Нещо в поведението й и вечно прикритото от дрехи тяло, го подтикваше да я съблече. Бавно. Възбуждайки и себе си, и нея.

Той изстена името й, когато се изпразни.