Шрифт:
Когато му оставаше към метър, му се стори, че видя как пощенската кутия потрепери. Той замръзна насред крачката си, а ритъмът на сърцето му се ускори.
Преди две години някой беше излял запалителна течност през вратата и беше драснал клечката. Страшно неприятно преживяване, което за него приключи с кислородна маска в болница „Сьодер“. Едва много по-късно бе схванал, че всичко това е било просто малък предупредителен изстрел, който да му напомни за правилата на Играта.
Той подуши внимателно неподвижния въздух, но не усети миризма на керосин. И все пак вече беше напълно сигурен. Шумът беше дошъл от външната врата.
Може би беше вестникарчето въпреки всичко?
Той направи още две предпазливи крачки напред и доближи око до шпионката.
Внезапният шум беше толкова силен, че той залитна назад в антрето.
Проклятие!
За няколко мига му се привидяха звезди, а сърцето му като че беше спряло.
Още един яростен удар го накара да се отърси от шока.
Някой беше напът да разбие вратата му!
Стоманената рамка вече беше започнала да се огъва, така че който и да беше, трябва да е по-силен от Хълк. Трети трясък, метал срещу метал, не беше проклетият Брус Банър 4 , а по-скоро истински боен чук — може би дори няколко.
4
Измислен персонаж от вселената на „Марвел“. Банър е ядрен физик, чието алтер ето е огромното зелено чудовище Хълк. — Б.пр.
Рамката на вратата поддаде още няколко сантиметра и той внезапно видя металните шипове на ключалките през пролуката. Трябваха и само още няколко удара.
HP се завъртя, препъна се в собствените си крака и се просна на пода. Поредният удар по вратата запрати шумолящ залп хоросан върху краката му.
Стъпалата му се хлъзгаха по дървения под, ръцете търсеха опора.
Изправи се.
Бързи крачки: всекидневната, спалнята.
Отново фрас по вратата!
Вкус на кръв в устата, сърцето като че експлодираше в гърдите му.
Ръцете му трепереха толкова силно, че му беше трудно да завърти ключа в бравата.
Каквоповсичкишибанидяволииисеслучвааа…
Още един удар от външната страна на вратата, този път последван от хрущене, което по всяка вероятност означаваше, че рамката беше поддала.
Той сграбчи бюрото, стъпи здраво на пода и за малко да падне по лице, когато то съвсем леко се плъзна към вратата.
Скапан талашитен боклук!
Ако стоманената врата отвън не можеше да спре нападателите, балтийската сглобяема мебел едва ли щеше да направи повече от това да му осигури няколко допълнителни секунди. Той се хвърли на леглото и затърси с ръце по нощното шкафче, което беше покрито с вестници и джобни книги.
Телефонът, къде, по дяволите, беше телефонът?!
Ето! Не, деба, това беше дистанционното на телевизора…
Чу тичащи стъпки във всекидневната, груби гласове, които си викаха, но беше твърде фокусиран върху търсенето, за да чуе какво казват.
Изведнъж пръстите му се натъкнаха на телефона толкова рязко, че той падна на земята.
Мамка му!
Тракане откъм дръжката на вратата, после дрезгав глас, който изрева:
— Тук вътре!
HP се метна на пода и размаха бясно ръце.
Ето го там, съвсем близо до лявата му ръка.
Грабна телефона и занатиска копчетата. Пръстите му още трепереха като от паркинсон.
Едно, едно, две — е лесно да се набере… как не.
Удар по вратата почти накара ИКЕА бюрото да се преобърне.
— Ало, „СОС Аларма“ 5 , с какво мога да ви помогна? — каза сух телефонен глас.
— Полицията! — изрева HP — Помогнете м…
Ярък блясък го заслепи и се запечата в ретината му.
5
„СОС Аларма“ АД е компанията, която отговаря за номера за спешни повиквания 112 в Швеция. — Б.пр.
Последва толкова мощен гръм, че му изкара въздуха.
После му се нахвърлиха.
— Върнал се е. Ванът — добави тя, след като той не реагира веднага.
— Същият като вчера?
— Ммм — каза тя, без да отмести поглед от собственото си допълнително огледало на предното стъкло, над седалката до шофьорската.
Че кой друг, добави тихо на себе си.
— През четири коли зад нашата. Стои там от известно време… Точно както и вчера и почти на същото място.
— Сигурна ли си, че е същата бричка? В града има доста бели микробуси…
— Сигурна съм — отговори тя лаконично. — Намали малко и го остави да се приближи.
— Но така ще изтърва ВИП-а… — той направи жест към открития спортен автомобил пред тях.
— Забрави за наръчника на СЕПО, Шелгрен, и покажи малко гъвкавост — изръмжа тя ненужно ядно.
Той отпусна газта излишно рязко. Колата зад тях избибитка раздразнено, след което ги изпревари остро. Последва я още един автомобил.