Шрифт:
— Лицензиращите органи все още разглеждат молбата…
… за пореден път, за малко да добави тя, но точно тогава мобилният и телефон започна да вибрира в джоба на сакото. Скрит номер. Вероятно отново продажби по телефона или пък бивш колега от полицията, който си търси работа…
Тя премести палец към червената иконка, за да откаже разговора, но в последния миг промени решението си. Шелгрен продължаваше да поглежда към нея, очевидно жадуващ да продължи разговора за лицензите за оръжия. И далеч не беше единственият.
На практика почти всички от новоназначените и охранители бяха приели работата с уговорката, че ще могат да носят оръжие по време на служба. Ако разрешителното отидеше на кино…
Тя натисна бързо зелената иконка на телефона.
— Sentry Security, Ребека Нормен — отговори тя с пресилено делови тон.
— Охранителен отдел, криминален комисар Лудвиг Рунеберг — каза бившият и шеф от другата страна на слушалката.
— Здрасти, Луде, отдавна не сме се чували. Радвам се, че се обаждаш…
— Струва ми се, че няма да мислиш така, когато приключим с разговора, Нормен…
Нещо в интонацията му я накара несъзнателно да се поизправи.
— Трябва да дойдеш в участъка — най-добре веднага, ако можеш…
Връзката се насече и гласът му изчезна за няколко секунди. Но една част от нея вече се досещаше за продължението.
Коремът и се сви на възел.
Не, не, не…
— … малкият ти брат.
2. Opening
Тялото му лежеше съвсем неподвижно върху масата. Очите бяха затворени и изглеждаше почти като че той спи.
Последния път, когато го срещна, беше късо подстриган, но сега косата бе успяла да израсте и висеше на мазни светли кичури над тебеширенобялото лице. Лампите в клаустрофобичната малка стая караха пръстените под очите му да изглеждат прекомерно тъмни на фона на бледожълтата кожа. Сякаш това, в което тя се взираше през големия стъклен прозорец, в действителност беше восъчна кукла, а не неподвижно човешко тяло.
Беше се страхувала, че това ще се случи. Още откакто преди две години Хенке хвърли камък през предното стъкло на автомобила и и едва не уби нея и колегата Крюсе, тя се боеше от този момент. Или всъщност още по-отдавна. Много, много по-отдавна…
— Пристигнал е през нощта — каза Рунеберг някъде иззад дясното и рамо, но тя почти не го чу. — Информираха ме само преди около час и направо ти позвъних. Може би не постъпих съвсем според правилника, но реших, че би искала да научиш веднага. Поне аз така бих искал, ако ставаше дума за моя брат…
Тя се насили да отмести поглед от стъклото и се обърна към него.
— Благодаря, Луде, наистина го оценявам… — думите се струпаха на буца в гърлото и.
За няколко секунди настъпи тишина.
— Ужасна история — промълви той после.
Рунеберг вдигна недодялано ръка към рамото и.
Внезапно и без предупреждение вратата се отвори с трясък и слаб оплешивяващ мъж към шейсетте влезе вътре. Под едната си мишница носеше папка с документи, и въпреки че беше лято, беше облечен в тъмен костюм от три части, гарниран с перфектно подравнен възел на вратовръзката. Мъжът кимна кратко на Рунеберг, след което се обърна към Ребека.
— Вие трябва да сте сестрата.
— Ребека Нормен — промърмори тя и му подаде ръка.
Но вместо поздрав мъжът извади чифт тънки очила за четене от джоба на жилетката, постави ги с тържествено движение на върха на носа си и отвори папката с документи.
— … каза, че тя е работила за Фирмата, Рунеберг?
— Чисто формално тя все още го прави, Стигсон — отвърна бившият и шеф с раболепен тон, който и беше съвсем непознат. — Нормен е в отпуск до края на годината, после трябва да реши какво предпочита: Службата за сигурност или бизнеса… — Рунеберг пробва да се усмихне, но изражението на другия мъж не трепна.
— Разбирам… — Стигсон завъртя глава и погледна към Ребека над ръба на очилата си. — Тъй като все още си назначена в Службата за сигурност, Нормен, в сила са клаузите за поверителност и секретност, които си подписала, когато си постъпила тук. Негова сестра или не, всичко, което чуеш тук, е тайно и е абсолютно забранено да се разпространява, разбрано ли е?!
— Да — кимна тя. — Естествено — добави после, след като първоначалният и отговор изглежда не го задоволи. — И за какво става дума…