Той сви през платното и продължи по тротоара. Далеч напред, при „Марияториет“, автобусът изглежда най-накрая беше спрял. Yes!

Той увеличи скоростта още повече и пресече „Торкел Кнутсонсгатан“, приближавайки силуета на автобуса.

Петдесет метра.

Четирийсет.

Трийсет.

— Здрасти, Нина Бранд е!

— Здрасти, Нина, изчакай малко…

Тя остави телефона, стана от стола и затвори вратата на офиса си.

— Готово, вече мога да говоря.

— Всичко наред ли е, Бека?

— Съвсем окей — излъга тя. — Само ми е малко натоварено…

— Значи вече ти се иска да се върнеш в Службата?

Тя се насили да се засмее.

— Нее, поне не точно в момента… Откри ли нещо? — добави тя бързо, преди Нина да успее да продължи.

— Всъщност не…

Ребека незабелязано си отдъхна.

— В системата няма нищо за револвера. Никога не е бил обявяван за откраднат или регистриран във връзка с някакво престъпление.

— Добре.

— Но моят човек горе в техническия поиска все пак да го вземе за пробна стрелба…

— Окей, но това защо?

— Защото е калибър 38, произведен преди 1986-а…

— Какво?

— Хайде, Ребека, теоретично погледнато револверът е потенциално УПО…

— Нещо не мога да ти проследя мисълта, Нина…

— Улоф Палме оръжие.

Настана тишина за няколко секунди, докато Ребека опитваше да смели информацията.

— Но убиецът на Палме е използвал 357 „Магнум“? Нали Холмер каза по телевизията?

През годините беше гледала записа сигурно стотици пъти. Пресконференцията с окръжния шеф на полицията, който самоуверено размахваше два мощни револвера.

— Не, Холмер, за жалост, успя да обърка почти всичко, включително и оръжието. Ето как е всъщност, Ребека: 38-мицата и 357-ммцата имат еднакъв размер на куршума, различават се само по дължината на патрона. Определени варианти на 38-цата могат спокойно да се използват за стрелба с амуниции за 357, затова и техниците са се запалили да правят пробни изстрели с всички стари оръжия, които отговарят на УПО профила. Приятелят ми в техническия може да го вземе следващата седмица…

— Окей, разбира се… Слушай, ще ти звънна по-късно, Нина, някой се опитва да се свърже с мен… Хиляди благодарности за помощта — добави тя.

— Ще ти се обадя следващата седмица да обядваме…

Тя затвори, остави мобилния телефон върху бюрото и се облегна бавно назад. След няколко секунди отвори едно от чекмеджетата и извади няколко листа хартия.

След посещението в трезора не бе могла да подреди парченцата от пъзела.

Не и преди да се появи копието от договора за сейфа.

Тя беше напълно сигурна, че сейфът е бил на Хенке. Но се оказа, че е грешала. Сейфът е бил открит през 1986-а, нейното име и това на Хенке стояха малко по-надолу на редовете, които посочваха други хора, имащи достъп до сейфа.

С други думи, Хенке вероятно знаеше също толкова малко за сейфа, колкото и тя самата.

Напомнянията за просрочените такси трябва да са били изпратени и на двамата, разликата беше, че неговата поща вероятно е била конфискувана, преди да успее да я прегледа. Значи тайните в сейфа не бяха на Хенке, а на човека, чието име стоеше на реда за държател. Човекът, който притежаваше връзката ключове, преди Хенке да я наследи.

Ерланд Вилхелм Петершон.

Баща им.

Когато му оставаха едва двайсет метра, мигачите на автобуса светнаха.

Той даде всичко от себе си.

Автобусът потегляше от спирката.

Още десет метра.

Осем.

Пет.

Разстоянието престана да се смалява.

После бавно започна отново да расте пропорционално с увеличаването на скоростта на автобуса надолу по склона към „Слусен“.

По дяволите!

Той усети, че коремът му се свива, забеляза първия спазъм на гадене и опита да го преглътне. Принуди краката си да продължат напред…

Четвъртитият силует на автобуса ставаше все по-малък.

Вторият пристъп на гадене измина почти целия път нагоре до устата.

Автобусът изчезна от полезрението му.

Но той не можеше да се откаже сега.

Не успя да задържи третия спазъм и беше принуден да направи няколко залитащи крачки, за да не повърне върху маратонките си.

Сигурно беше минала поне минута, откакто автобусът бе спрял при „Слусплан“, което означаваше, че той при всички положения щеше да пристигне твърде късно. Автобусът щеше вече да е минал по „Шепсбрун“ и нататък към city.