Плаването беше по-скоро вълнуващо, отколкото опасно, и Шери викаше възторжено и се смееше от удоволствие.

Чъби ни поведе през тясната клисура между кораловите скали, но и от двете страни имаше достатъчно пространство, защото лодката му беше два пъти по-тясна от „Танцуващата по вълните“, а после продължихме на зигзаг през криволичещия изход на протока и накрая изскочихме на открито сред дълбоките води на широкия вир.

— Няма смисъл да пускаме котва — изръмжа Чъби, — тук е дълбоко. Рифът отдолу е много стръмен. Под нас има двайсет клафтера вода, а и дъното е опасно.

— А как ще я задържиш на място? — попитах аз.

— Някой трябва да остане при мотора и да поддържа празен ход.

— Ще изхабим доста гориво, Чъби.

— Да не мислиш, че не знам — процеди той.

Приливът едва започваше и някоя случайна вълна заливаше рифа. Силата й все още не беше достатъчна, а само колкото да задвижи повърхността на водата в широкия вир, покривайки я с мехурчета като на бира. Но със засилването на прилива вълните щяха да стават все по-мощни. Не след дълго тук никак нямаше да бъде безопасно и трябваше да се заемем веднага за работа. Имахме на разположение около два часа между най-ниското и най-високото ниво на прилива. Времето можеше да се окаже и малко, и много. При нисък прилив водата щеше да бъде недостатъчна, за да преодолеем входа на протока, а при висок прилив разбиващите се в рифа вълни можеха да залеят откритата лодка. Всяка наша стъпка трябваше да бъде добре пресметната.

Вече всяка минута беше ценна. Шери и аз бяхме се облекли в непромокаемите костюми и бяхме сложили маските на челата си, а Анджело само трябваше да намести на гърбовете ни тежките кислородни апарати и да затегне придържащите ги ремъци.

— Готова ли си, Шери? — попитах аз и тя кимна, захапала с красивите си устни грозния шнорхел.

— Хайде да скачаме.

Скочихме във водата и потънахме едновременно под издължения като пура корпус на лодката. Повърхността на водата затрепери над главите ни като живак, а от цепнатините на рифа към горните слоеве на водата рукнаха бързо мехурчета като от отворена бутилка шампанско.

Погледнах към Шери. При нея всичко беше наред и тя дишаше в бавния ритъм на опитните гмуркачи, с който се пести кислород и тялото поема равномерно въздуха. Усмихна ми се с разкривени от шнорхела устни и със силно увеличените от стъклената маска очи, а после ми даде знак, че всичко е наред с вирнати нагоре палци.

Обърнах се с глава към дъното и започнах да ритам равномерно с плавниците, спускайки се бързо надолу, тъй като не ми се щеше да хабя кислород, ако потъвах бавно.

Морето под нас бе като тъмна дупка. Издигащите се в кръг стени от корал скриваха по-голямата част от светлината и му придаваха зловещ вид. Водата беше студена и аз усетих, че ме пронизват тръпки от почти суеверен ужас. Всичко наоколо изглеждаше някак си злокобно, сякаш в мрачните дълбини се спотайваше някоя нечиста сила.

Кръстосах по два пръста на изпънатите край тялото ми ръце и продължих надолу, следвайки отвесната коралова скала. Коралът бе осеян с тъмни пещери и издатини, висящи над по-долните му разклонения. Имаше корали от стотици видове, разклонили се в причудливи и прекрасни форми, оцветени във всички цветове на дъгата. Растящите между коралите подводни водорасли се поклащаха и потрепваха от движението на водата, протягайки ръце като смирени просяци или разтърсвайки мрачни гриви като диви коне.

Погледнах назад към Шери. Следваше ме съвсем наблизо и ми се усмихна пак. Явно не бе почувствала изпълващия ме ужас. Продължихме надолу.

От скритите вдлъбнатини в корала се протягаха дългите жълти мустачета на едрите омари, опипващи внимателно наоколо, усещайки присъствието ни в раздвижилата се вода. Пред стената от корали се появиха цели пасажи многоцветни коралови рибки, които блещукаха като скъпоценни камъни сред слабата синя светлина, изпълваща морските глъбини.

Шери ме потупа по рамото и двамата се спряхме да надникнем в една от дълбоките мрачни пещери. Зяпаха ни две големи очи като на бухал и щом очите ми свикнаха със светлината, успях да различа огромната глава на риба трион. Тя бе оцветена на точки като яйце на калугерица, обсипана с петънца от черно и кафяво на бежовосив фон, а устата бе като някаква цепнатина между дебелите бърнести устни. Докато я наблюдавахме, огромната риба зае отбранително положение. Тялото й се изду, увеличавайки още повече обема си, хрилете й се разтвориха, придавайки внушителен вид на главата, и накрая зейна с уста, която бе толкова широка, че спокойно би могла да погълне човек — дълбока паст, разкриваща остри като шипове зъби. Шери стисна ръката ми. Отдръпнахме се от пещерата, а рибата затвори устата си и се успокои. Ако някога ми потрябваше да хвана риба трион, с която да поставя световен рекорд, знаех къде да я намеря. Известно ми е, че под водата всичко изглежда като увеличено през лупа, но все пак според мен рибата беше около хиляда фунта.

Продължихме да се спускаме край кораловата стена и целият прекрасен морски свят около нас се раздвижи, изпълнен с красота, гибел и опасности. Сред отровните стебла на огромната морска анемония се гушеха свенливо малки красиви рибки, за които отровните стрелички на водораслото не бяха опасни. Край корала се плъзна огромна змиорка, чието дълго черно тяло се виеше като вимпел, добра се до скривалището си и се обърна да ни сплаши с ужасните си нащърбени зъби и с изцъклените си змийски очи.

Спускахме се надолу, ритайки с плавниците, и накрая видях дъното. То бе някаква мрачна джунгла от водорасли, поникнали нагъсто стебла на морски бамбук и вкаменени коралови дръвчета, стърчащи сред изобилната морска растителност, а хълмчетата и могилите от корал бяха загладени и изваяни в най-причудливи очертания, под които навярно имаше какви ли не тайни.

Увиснахме над непроходимата джунгла и аз проверих хронометъра и дълбокомера. Бяхме се спуснали на сто двайсет и осем фута, а изминалото време бе пет минути и четирийсет секунди.

Дадох знак с ръка на Шери да остане там, където беше, и се спуснах надолу към върховете на морската джунгла, разгръщайки предпазливо студените хлъзгави листа. Пробих си път надолу и стигнах до някакво относително открито пространство. То бе скрито в сумрак от извисяващите се стебла на бамбука и населено с чудновати риби и морски животни.