Не й обърна внимание, тя винаги се въртеше около него и се опитваше да го заговаря, даже когато приятелите му го гледаха.

— Шон, имам цяла кутия масленки. Искаш ли да си хапнеш?

В очите му блесна интерес, обърна се към нея, защото сладкишите на госпожа Ван Есен бяха прочути из цялата област, но се опомни и продължи навъсено към общежитието.

— Шон, може ли да седя до теб този срок?

Той гневно изфуча.

— Не, не може. А сега си върви — зает съм.

Изкачи се по стъпалата. Ана остана в подножието им, имаше вид като че ли всеки момент ще се разплаче и Гарик спря срамежливо до нея.

— Ако искаш, можеш да седнеш до мен — каза нежно той.

Погледна го, очите й се спряха на крака му. Сълзите й изчезнаха и тя се изкикоти. Беше хубава. Обърна се към него.

— Протеза — каза тя и отново се изкикоти. Той се изчерви и изведнъж очите му се напълниха със сълзи. Ана вдигна ръце към устата си и се изкикоти през тях, после се обърна и затича, за да се присъедини към приятелките си пред отделението за момичета в общежитието. Все още с пламнало лице, Гарик се изкачи по стъпалата след Шон, като се придържаше за перилата.

Fraulein стоеше на вратата на спалнята на момчетата. Очилата със стоманени рамки и металносивата й коса придаваха на лицето й суровост. При появата на Шон усмивка озари лицето й.

— А, мой мили Шон, ето те и теб.

Всъщност това, което се получи, бе: „Хах, хах хмой хмили ХШон, хето хте и хтеб“.

— Здравейте, Fraulein. — Озари я Шон с една от най-хубавите си усмивки.

— Ето те пак пораснал — премери го с поглед Fraulein. — Не спираш да растеш, вече си най-голямото момче в училището.

Шон я наблюдаваше подозрително, готов да предприеме обходна маневра, ако тя се опиташе да го прегърне, както правеше понякога, когато не успяваше да сдържи чувствата си. Съчетанието у Шон на чар, приятна външност и арогантност беше завладяло тевтонското й сърце.

— Бързо, трябва да разопаковаш багажа си. Училището вече започва.

Тя насочи вниманието си към другите си задължения и Шон с облекчение поведе хората си към спалното помещение.

— Татко казва, че следващият уикенд ще мога да ходя на лов с карабината му, а не само да стрелям по мишени. — Карл отново се върна на парливата тема.

— Денис, постави куфара на Гари на леглото му. — Шон се престори, че не чува думите му.

Покрай стените бяха подредени тридесет легла, всяко с нощно шкафче. Помещението беше чисто и мрачно като затвор или училище. В далечния край пет-шест момчета седяха и разговаряха. Вдигнаха погледи, когато той влезе, но не го поздравиха — бяха от противниковия лагер.

Шон седна на леглото си и се друсна, за да го опита — беше твърдо като дъска. Протезата на Гарик тропаше по пода на спалното помещение, докато той отиваше към леглото си, и Рони Пай, водачът на противниковия лагер, пошепна нещо на приятелите си. Те се разсмяха, вперили погледи в Гарик. Той отново се изчерви и седна бързо на леглото си, за да скрие протезата.

— Предполагам, че първо ще стрелям по дяволица, преди татко да ми разреши да стрелям по куду или по голяма антилопа — заяви Карл и Шон се намръщи.

— Що за стока е новият учител? — попита той.

— Изглежда свестен — отговори едно от момчетата. — С Джими го видяхме вчера на гарата.

— Слаб с мустаци.

— Не се усмихва много.

— Предполагам, че през следващата ваканция татко ще ме заведе на лов оттатък Тугела — продължи Карл.

— Надявам се, че няма да е много придирчив към правописа и всякакви други неща — заяви Шон. — Надявам се да не започне пак с тези десетични дроби, като Стария Гущер.

Последва всеобщо одобрение и тогава Гарик се прояви за първи път.

— Десетичните дроби са лесни.

Настъпи тишина и всички впериха очи в него.

— Даже може да стрелям и по лъв — каза Карл.

Класната стая за най-младите прогимназисти бе една и за двата пола: чинове за двама, по стените няколко карти, голям комплект таблици за умножение и портрет на кралица Виктория. От катедрата господин Антъни Кларк изучаваше новите си ученици. Чуха се предупредителни „шшшт“, едно от момичетата нервно се изкикоти и погледът на господин Кларк потърси източника на звука, но той спря навреме.

— Мое неприятно задължение е да се опитам да ви образовам — обяви той.

Не се шегуваше. Много отдавна професионалното му стремление бе удавено от остра неприязън към подрастващото поколение, вече преподаваше само заради заплатата.

— Ваше не по-малко неприятно задължение е да се отдадете на това с всичкото усърдие, което сте способни да изтръгнете от себе си — продължи той, гледайки с неприязън светналите им лица.

— Какво казва? — прошепна беззвучно Шон.

— Шшшт — отвърна Гарик.