Ада беше един от тях. Винаги проявяваше разбиране, способна да го изрази, постоянна в любовта си към съпруга и семейството, което бе приела за свое. Уейт беше различен. Косата му посивя още малко, но тялото, смехът и богатството му си бяха все така големи.

По реката имаше участъци, където тя течеше по-бързо.

Упованието на Гарик в Шон. С всеки изминат месец Гарик се нуждаеше от него все по-силно, защото Шон беше неговият щит. Ако брат му не беше до него, за да го защитава, когато бе застрашен, то тогава използваше крайното си средство, свиваше се вътре в себе си, в топлите влажни мъгли на своето съзнание.

Ходеха да крадат праскови: близнаците, Карл, Денис и още двама. Около овощната градина на господин Пай имаше гъст жив плет и прасковите, които растяха от вътрешната му страна, бяха големи колкото мъжки юмрук. Бяха сладки като мед, но сладостта им се засилваше от факта, че ги крадат. До овощната градина се стигаше през плантация от австралийска акация.

— Не берете твърде много от едно дърво! — нареди Шон. — Старият Пай веднага ще забележи.

Стигнаха до живия плет и той намери дупката.

— Гари, ти стой тук и пази. Ако се появи някой, свирни.

Успя да прикрие облекчението си, не му стискаше да участвува в начинанието им. Шон продължи:

— Ще ти предаваме прасковите — и не яж от тях, преди да сме свършили.

— Защо да не дойде с нас? — попита Карл.

— Щото не може да тича, затова. Ако го пипнат, веднага ще разберат кои са с него и ще си получим заслуженото.

Карл беше удовлетворен. Шон клекна на четири крака и пропълзя през дупката в живия плет. Един по един го последваха и останалите. Гарик остана сам.

Стоеше близо до живия плет, като черпеше спокойствие от защитата на отрязания си крак. Минутите се точеха бавно и той започна да се върти неспокойно — твърде се бавеха.

Внезапно се чуха гласове, някой идваше през плантацията. Обзе го паника и се сви в живия плет, като се опитваше да се скрие, изобщо не му мина през ума мисълта да даде предупредителен сигнал.

Гласовете приближиха и ето че разпозна сред дърветата Рони Пай. С него бяха и двама от приятелите му. Всичките бяха въоръжени с прашки и вдигнали нагоре глави, търсеха птици сред дърветата.

Известно време изглеждаше, че няма да забележат Гарик, но точно когато го подминаваха, Рони се обърна и го видя. Втренчиха се един в друг. На десет стъпки разстояние от тях Гарик се бе свил в живия плет. Изненадата върху лицето на Рони бавно се смени от лукавство. Огледа се бързо наоколо, за да се увери, че Шон го няма.

— А, ама това е нашият стар приятел Хопчо-Тропчо — заяви той и приятелите му се върнаха и застанаха от двете му страни.

— Къде си тръгнал, Протезо?

— Плъхове ли ти изядоха езика, Протезо?

— Не — термити му окапали крака! — Разнесе се оскърбителен смях.

— Разговаряй с нас, Протезо.

Рони Пай имаше уши, които стърчаха от двете страни на главата му като ветрила. Беше дребен за годините си, което го правеше злобен, а косата му беше червеникавожълта.

— Хайде, разговаряй с нас, Протезо.

Гарик навлажни устните си с език, в очите му вече имаше сълзи.

— Ей, Рони, я го накарай да походи за нас, ето така. — И един от тях имитира накуцването на Гарик. — Покажи ни как ходиш.

Момчето се заоглежда наляво и надясно, търсейки път за бягство.

— Брат ти не е тук — изграчи Рони. — Няма смисъл да го търсиш, Протезо.

Хвана Гарик за ризата и го измъкна от живия плет.

— Я ни покажи как ходиш.

Безпомощно заудря ръката на Рони.

— Пусни ме, ще кажа на Шон, ще му кажа, ако не ме пуснеш.

— Добре де, ще те пусна — съгласи се той и с две ръце го блъсна в гърдите. — Не идвай към мен — върви нататък!

Гарик политна назад. Обаче там вече го очакваше друго момче.

— Не към мен — нататък! — И го отблъсна.

Заобиколиха го и не спираха да си го прехвърлят.

— Хайде нататък!

— Хайде нататък!

Сълзите вече течаха по бузите му.

— Моля ви, моля ви, спрете.

— Моля ви, моля ви — имитираха го те.

И тогава с внезапно облекчение Гарик усети пърхането зад очите си — лицата им се размазаха, почти не усещаше вече ръцете им. Падна, удари лицето си в земята и на бузите му се размаза прахоляк, смесен със сълзите му.